На прага, малко никога, малко какво пък,
досадни, нетърпеливи полуистини...

но хлябът пак е опечен,
и в прилив на енергия взима по
три стъпала наведнъж.

С късите си крака,
лебедите се клатушкат към водата,
първият бавно и безшумно
вече е разкъсал коприната на вечерта.

върни се | съдържание | продължи