Две девойки откриват
тайната на живота
в един единствен
неочакван стих.

Аз, който не знам
тайната, съм авторът
на този стих. Те
ми казват

(чрез трети човек),
че са я открили
но не и каква е
дори не

в кой точно стих. Несъмнено
до сега, повече от седмица
по-късно, те са забравили
тайната,

стиха, заглавието на
стихотворението. Обичам ги,
защото намериха това,
което аз не мога да намеря,

и защото ме обичат
заради този мой стих,
и защото са го забравили
така че

хиляди пъти, докато смъртта
ги застигне, ще могат
да откриват тайната отново, в други
стихове

в други
обстоятелства. И защото
искат да я знаят,
и защото

допускат, че има
такава тайна, да,
най-вече
затова.

върни се | съдържание | продължи