Федерико Гарсия Лорка

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ВЕТРОПОКАЗАТЕЛ

 

Федерико Гарсия Лорка

 

Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев

 

 

Ветре южен,
мургав, жарък,
духаш върху мойта плът,
носиш ми обилен посев
от блестящи
погледи и аромати
на цъфтящи портокали.

 

Правиш алена луната
и тополите пленени
караш да въздишат, ала идваш
прекалено късно!
Свита във руло нощта на мойта повест
на полицата поставих!

 

Без най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце;
лудо се върти, сърце.
Северняко зъл,
на ветровете мечко бяла!
Духаш върху мойта плът,
зъзнещ от зари
полярни,
с твоя плащ от привидения
капитани
и се смееш гръмовито
като Данте.

 

О, шлифовчик на звездите!
Ала идваш
прекалено късно!
Моят скрин е цял мухлясъл
и загубил съм му ключа.

 

Без най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце;
лудо се върти, сърце.

 

Морски ветрове и гноми,
повеи от нийде.
Рой комари върху роза
с листовце пирамидални.
Вихри от гръдта отбити
между грубите дървета,
флейти в урагана,
днес ме оставете!
Със вериги яки окован е
моят спомен
и пленена - веселата птица,
дето везеше със песни
вечерта.

 

Миналото никога отново се не връща,
знае го светът отдавна
и сред светлата тълпа на ветровете
безполезно е да се оплакваш!
Тъй ли е, тополо, дето вятъра наставяш?
Безполезно е да се оплакваш!

 

Без най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце;
лудо се върти, сърце.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 05. март 2006 г.
Публикация в сб. "Лирика", Федерико Гарсия Лорка, С., 1962, "Народна култура"

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]