Слънчево око, което изгаря зеницата
в транзит към сянката.

Най-чисто бяло, което избухва
в разтварянето си.

Да виждаш и да не виждаш яснотата.

Онзи сляп миг е,
генератор на подухване:
дъх на живеене извън себе си.

върни се | съдържание | продължи