За далечните земи на моите предци,
духът ми, в оковите на тялото, копнее.
Думи почувствани, но непроизнесени, устните разтягат.
Забравени песни от джунглата душата ми пее.
Обратно бих се върнал в този свят спокоен, черен,
но западният свят огромен държи ме в плен,
и надежда съм загубил да съм наистина свободен
щом на чужди богове отдавам дан.
Нещо живо в мен умира, губя го съвсем,
c нещо важно сърцето се прощава,
и като призрак през живота преминавам,
сам сред синовете на земята,
защото съм роден далеч от родните места
от белия човек преследван, в смутни времена.

върни се | съдържание | продължи