За кратък, златен като старо вино миг,
градът милостиво прекрачи оврага дълбок.
Цвета на кожата ми забрави
и без даже да помисли, че съм чужд,
се наведе и сърцето ми враждебно да спечели,
страстно ме притисна до меката си гръд.
Огромен и горд, от странна любов обладан,
за жарък час само, гордостта ми градът доказа с поклон.

върни се | съдържание | продължи