Затръшна ти вратата си пред лицето ми изпито,
и от обида, аз съм нож стоманен.
Но имам смелост и търпение открито
гнева да нося, непрекършен.
Горят под краката ми плочите на тротоара
и подминавам, а ярост вътре ме разкъсва,
дивак разбунен върви по улица почтенa,
затворена, вратата ярка светлина разпръсква.
О, за мъдрост всеки час се моля,
дълбоко в гневната ми гръд ранена, болна,
и търся в нея свръхчовешка сила
да следвам волята на закона!
И сърцето си трябва чисто да опазя
от силната отрова на твоята омраза.
върни се | съдържание | продължи
|