Ако трябва да умрем, нека не е като зверове,
уловени и заключени в място безславно,
да ни лаят побеснели от глад песове,
на съдбата ни проклета да се подиграват.

Ако трябва да умрем, о нека умрем благородно,
и скъпоценната ни кръв да не е пролята
напразно. Така чудовищата, които предизвикаме съдбовно
ще трябва да ни тачат и в смъртта!

О братя! Срещу общия ни враг да се изправим!
Какво че по брой ни превъзхождат, да покажем смелостта си,
срещу техните безброй стрели, смъртоносна една ще изпратим!
И нека гробът общ пред нас да се отвори.

Кръвожадната, страхлива глутница като мъже ще срещнем,
до стената притиснати ще загинем, но до край ще се бием!

върни се | съдържание | продължи