Мъдър като билките – стои като бодил над синора,
наведен над живота.
Пие от земята, творец на крехки чудеса.
И сам дори не знае за това.
Крещи птичето ято, коси със сърпа на славата на глупците главите,
и злите страсти помита.
А той, толкова простичък – на стъблото си носи
и бодли и корона.

Ти, който даряваш ни първия сняг
и с хладен разсъдък заплиташ вените на листата!
Запази, моля те, мъдростта на песента му.
И чистата му, чиста нежност.

върни се | съдържание | продължи