Животът се разцепва на острието на камата.
И в това е трагиката му,
в това е и триумфът му. Върху паметниците валят цветя.
Пеят устните на поета:

– Отново мъката роди сълзи.
И ги захвърли в лицето на публиката.
А какво е истината? Приказна самодива,
която вечно ни се изплъзва.

върни се | съдържание | продължи