Жан-Батѝст Поклѐн Молиер

драматургия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ИЗ   „Т А Р Т Ю Ф“

 

Комедия в пет дейтвия от Молиер

 

Превод от френски: Алеко Константинов

 

 

Д Е Й С Т В И Е   П Ъ Р В О

 

 

Я в л е н и е   п ъ р в о

 

 

 

Госпожа Пернел, Елмира, Мариана,
Клиеант, Дамис, Дорина, Флипота

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Флипото, хайде! Да се отърва от тях.

 

 

Е л м и р а

 

Вий бързате, че трудно й да ви стигна.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Да ме изпращате не аз го пожелах,
върнете се, сама ще си достигна.

 

 

Е л м и р а

 

Ний изпълняваме дългът си спрямо вас.
Защо тъй, мамо, ни напущата завчас?

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Не мога ви търпя домашния порядък.
Вий грижите ли се живота да ми й сладък?
Излизам си затуй, че не стърпях го вече
на всяка дума да ми се противоречи;
не уважават нищо; всякой разпорежда;
домашния ви ред на лудница изглежда.

 

 

Д о р и н а

 

Но...

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Вие сте една слушкиня проста,
устата ви играят, грубостта ви доста
и вий се месите във всичките неща.

 

 

Д а м и с

 

Но...

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Вий групак сте, внуче мой; аз без утайка
говоря ви кат ваша стара майка.
Предсказвала съм и пред вашия баща,
че вий ще бъдете със лошо възпитанье
и само ще му причинявате страданье.

 

 

М а р и а н а

 

Аз мисля...

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

О, и ти, ти, нигова сестрица
на вид все тиха, сякаш че светица,
но тихата вода е много по-опасна,
под було криеш ти черта за мен ужасна.

 

 

Е л м и р а

 

О, невесто, вий се не сърдете,
и вашто поводение не е май цвете,
пример да сте за тях като съпруга.
Ей, майка им, покойната бе друга!
Вий много харчите, а средствата отде са?
Обличате се също някоя принцеса.
Жена, коя съпругът си обича,
не трябва толкова да се окича.

 

 

К л е а н т

 

Но после всичко, госпожа...

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

А вас
обичам, уважаеми, но пак аз
да би била съпруга на синът си,
не бих ви пуснала нито веднъж в домът си.
От вас таквиз неща се проповядват,
каквито честни хора трябва да избягват.
Говоря ви свободно, право във лицето,
не крия аз това, що ми е на сърцето.

 

 

Д а м и с

 

Но вашия Тартюф честит е, без съмненье.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Да, той добър е и заслужава уваженье;
не мога да търпя да го кори човек
кат теб налудничав и лек.

 

 

Д а м и с

 

Как! Да търпя тоз лицемер проклети,
заграбил всичката семейна власт в ръцете -
да не получват нигде развлеченье,
догде от господство̀ му няма разрешенье?

 

 

Д о р и н а

 

По неговото ти, ако вървиш ученье,
каквото и да сториш - правиш престъпленье;
за всичкото следи тоз критикан горещ.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

И трябва да следи, защото той е вещ.
Той в пътя към небето ще ви вкара;
син ми да го обикнете ще ви накара.

 

 

Д а м и с

 

О, вярвайте, нито баща ми може
омразата към него да ми уталожи.
На своето сърце не изменявам аз
и виждам, че такъв ще дойде час,
че ще изляза вече из търпенье
и ще изкажа всичко без стесненье.

 

 

Д о р и н а

 

Наистина че от търпение изважда
да гледаш чужд в дома ти да се разпоряжда;
като просек той дойде, обуща без да има
и дрехи, що не струваха и пет сантима,
а стигна чак дотам, че веч се не узнава -
той всичките кори и с всички се разправя.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

А аз пък имам туй желание едничко,
по негова воля да се върши всичко.

 

 

Д о р и н а

 

Вий за светец го имате и за пример,
но всичко върши, вярвайте, кат лицемер.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Я виж език!

 

 

Д о р и н а

 

Той със слугата си Лорана
еднакво възпитанье има и отхрана.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Сллугата му не зная и не възражавам,
но господаря му кат честен уважавам.
Омраза къмто него във вас се забелязва,
защото истината той в очи ви казва.
Греха той не търпи - в сърцето го пробожда
и ползата небесна в всичко го превожда.

 

 

Д о р и н а

 

Добре, но пък защо от някое си време
той гости не търпи - тежат му като бреме?
Що пречи на небето визитата честна,
та той повдига шум и крамола несвестна?
Но право да ви кажа, настрана лъжата...

 

(Като сочи Елмира.)

 

Аз вярвам, че той ревнува госпожата.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Мълчете, думите добре съобразите.
Не е тук само той, що мрази тез визити;
тоз шум на хората, кои ви посещават,
каруци непрестанно в портите ви шават,
слуги на купища, разкошества, обеди,
раздразват вич и вашите съседи,
аз вярвам, истина, че лошо се не прави,
но хората говорят, - туй ми се не нрави.

 

 

К л е а н т

 

Не можете ги спря да не говорят.
Но тия много зле ще сторят,
когато зарад думи глупави и прости
откажат се от драгите си гости.
Когато искат те да правят нам интриги,
какво ще сториш ти - иди и спри ги.
Против злоречието не търси спасенье,
таквиз глупци дрънкачи погледни с презренье.
Да гледаме ний да живеем на светът,
а нека те си бъбрят колко щат.

 

 

Д о р и н а

 

Дафнѐ, съседката, с мъжа си зарад нас
дали не сипят хули час по час?
Които имат лошо поведенье;
те гледат с нещо само да се закачат,
макар и призрачно - и вече не мълчат,
разпръснат новина по всичките страни
и радват се кат се разпространи.
Позорят всички хората от таз порода,
да се издигат с туй в очите на народа,
и лъжат се, че смиват си позора,
когато те сами почернят всички хора
и всичкия позор, що върху тях лежи,
връх други свалят, да им не тежи.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Тез всички думи нищо не доказват.
Оранта, знайте я - за нея всички казват,
че е жена примерна, - но и тя била
осъждала, кат други, вашите дела.

 

 

Д о р и н а

 

Примерът е чуден; тя, добра жена!
Да, тя живее в строга тишина;
но в възрастта се крият всичките причини,
тя инак да живей не може в тези години.
А пък когато е била в цветуща младост,
тогаз привличала й сърцата с радост.
И като вижда веч, че старостта налита, -
отхвърля обществото, що я не зачита,
и веч под булото на мъдрост и смиренье
прикрива хубостите изхабени.
Кокетките таквиз са като застареят -
не могат да търпят те други да живеят.
Оставени от всички - кой за тях ще спомни, -
какво да правят те? - Играят рол на скромни.
Таквиз жени все строгост съблюдават
и хулят всичко - нищо не прощават,
корят живота те на всякого с ненавист
и но със блага цел, но всичкото от завист.
Не могат друг да гледат да се наслаждава,
когато възрастта от туй ги тях лишава.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

На тебе се харесват тези празни глуми
и аз не мога тук да кажа две-три думи,
защото господство̀ й всичките заглуша,
но пак ще кажа аз и който ще да слуша:
доволна съм, че моят син постъпи умно,
задето е прибрал това лице разумно.
Изпраща го към вас самото провиденье
да ви поправи той от всяко заблужденье,
правете туй, което той го прави,
той само е против разпуснатите нрави,
игри и разговори, балове, визити
все от Духа лукавий всички са открити.
Ти няма там да чуеш речи благочестни,
а само празни думи и песни несвестни,
глупешки клевети, играчки, лудини
и със интриги пълни пресни новини.
А умните човеци в вашите събранья
получават само главоболье и страданья.
И глупости безкрай, бездънни кат море.
Един ми доктор каза, помня го добре,
че той на Вавилонската кула̀ замязва
там всякой бъбри, всякой - без да знай що казва
и почна да разказва всичкото подробно...

 

(Като показва Клеанта.)

 

А! Смейте ли се веч? Това не ви й угодно.
Търсете луди и на тях се смейте.

 

(Към Елмира.)

 

Невесто, сбогом! Както щете да живейте,
но няма да пристъпва тука моя крак,
дано се просветите, кат се видим пак.

 

(Като удря плесница на Флипота.)

 

Ти спиш, прозеваш се и лапаш тук врабците,
но чакай, аз ще ти натрия пак ушите,
е хайде марш.

 

 

 

Я в л е н и е   в т о р о

 

 

Клеант, Дорина

 

 

К л е а н т

 

Не ще да ида с тях,
да се не скараме отнове ме е страх;
и тази баба...

 

 

Д о р и н а

 

Жално е, че този час
не беше тука, та да чуе вас;
тя би доказала, че не дотам е слаба,
че още рано е да я наричат баба.

 

 

К л е а н т

 

За нищо против нас се в препирня увлича.
А пък Тартюфа, видиш, колко го обича!

 

 

Д о р и н а

 

Да, тъй, но тя е нищо във сравненье с сина.
Да би го видели, ще кажете „загина“.
И той се считаше уж умен между нас,
и смел, кат служеше на своя княз.
А пък сега е станал боязлив кат дете,
откак е влязъл на Тартюфа във ръцете;
залюбил се е в него, брат го свой нарича,
от всичките домашни него най обича
и тайните си всички нему поверява,
във всикчите дела Тартюф го управлява;
и тъй го милва нежно, щото ще хареса
любовника с таз нежност всякоя метреса.
На масата за него първо място дава,
кат гълта за шестима - той се възхищава;
добрите късове на него ги предлага,
уригне ли се онзи, каже: „Бог помага!“
В полуда е от него; всъде той, че той!
На всичко му се чуди, счита го герой;
делата му нищожни чудеса ги счита,
а думите му кат пророчества почита.
А он, кат знай кого да лъже и играй,
със всички низки средства го мотай,
със лицемерие сума граби му пари
и право присвоил нас всички да кори.
И даже неговий слуга си позволява
по някой път уроци да ни дава,
говори грубости, с очи разсвирепели
разхвърля наште дрехи и дантели,
проклетник, кърпата ми скъса онзи ден,
че я намерил в книгата му „Fleur des Saints“,
вий, каже, грешните сте, вий смесвате нарочно
отрепки дяволски със светост непорочна.

 

 

 

Я в л е н и е   т р е т о

 

 

Елмира, Мариана, Дамис, Клеант, Дорина

 

 

Е л м и р а (На Клеанта)

 

Честити сте, че не дойдохте вие с нас,
да чуйте приказките й до този час.
Видях мъжа си още отдалече,
ще ида горе, той ще стигне вече.

 

 

К л е а н т

 

Аз ще го чакам тука, да се срещне с мен,
че искам да му пожелая добър ден.

 

 

 

Я в л е н и е   ч е т в ъ р т о

 

 

Клеант, Дамис, Дорина

 

 

Д а м и с

 

Кажете за годежа сестрин две-три речи.
Аз подозирам, че Тартюф тук нещо пречи.
И той баща ми кара да е тъй безгрижен,
а вий знайте с туй доколко съм загрижен.
За полза на сестра си и Валера тичам.
Сестрата на Валера, знайте, аз обичам,
и ако може...

 

 

Д о р и н а

 

Иде.

 

 

 

Я в л е н и е   п е т о

 

 

Оргон, Клеант, Дорина

 

 

О р г о н

 

Братко, добър ден.

 

 

К л е а н т

 

Излизах, но те срещнах и съм възхитен, във селото сега не весели са дните.

 

 

О р г о н

 

Дорино... (на Клеанта) Братко, моля извинете,
аз ще задам тук няколко въпроса,
ще питам за дома какво са, що са.

 

(На Дорина.)

 

Е, как преминахте без мене дните?
Благополучно? Здрави ли са всите?

 

 

Д о р и н а

 

Госпожата от треска бе болнава,
до вечерта глава я не остава.

 

 

О р г о н

 

Ами Тартюф?

 

 

Д о р и н а

 

Тартюф? - Живее си прелестно,
дебел, червен и с здравие чудесно.

 

 

О р г о н

 

Ох, сиромаха!

 

 

Д о р и н а

 

Надвечер тя пак трепера
и нямаше охота да вечеря,
дотолкова глаба беле я.

 

 

О р г о н

 

Ами Тартюф?

 

 

Д о р и н а

 

А той вечеря сам пред нея,
две яребици скромно си изяде,
след туй с бутк овнешки си пак дояде.

 

 

О р г о н

 

Ох, сиромаха!

 

 

Д о р и н а

 

Цяла нощ изтече,
не мигна тя дор слънцето изпече.
От жар не можеше в леглото да седи
и трябваше при нея силно да се бди.

 

 

О р г о н

 

Ами Тартюф?

 

 

Д о р и н а

 

Той дълго не дотрая,
трапезата напусна, влезе в свойта стая
и върху мекото легло успокоен
преспа си тихичко до другий ден.

 

 

О р г о н

 

Ох, сиромаха!

 

 

Д о р и н а

 

Най-подир я убедихме
и тя склони, та малко кръв пустихме,
тогава чак усети облекченье.

 

 

О р г о н

 

Ами Тартюф?

 

 

Д о р и н а

 

О, той бе смел, неще съмненье,
против злините като си скрепи душата,
за да възстанови кръвта на госпожата,
до четир литри вино си наля в стомаха
кат си закусваше.

 

 

О р г о н

 

Ох, сиромаха!

 

 

Д о р и н а

 

Сега добре са всички. Бързам при жена ви
да кажа как ви радва, че са здрави.

 

 

 

Я в л е н и е   ш е с т о

 

 

Оргон, Клеант

 

 

К л е а н т

 

Присмива ви се във очите
и, истина ви казвам, вий се не сърдите,
тя има право тъй да се присмива.
Постъпките ви днес за нищо ги не бива!
Дотолкова ви хванал тоз човек в ръце,
че само той изпълнил вашето сърце.
И след кат го извлякохте от бедността
дошли сте чак дотам...

 

 

О р г о н

 

О, братко, личността
на тоз човек не ви е тъй добре позната.

 

 

К л е а н т

 

Не го познавам, тъй да бъде, но от брата
очаквам с личността му да ме запознай.

 

 

О р г о н

 

Ще бъде възхитен тоз, който го узнай
и наслаждението му ще трай до век,
о, той е человек... ах, той такъв е человек...
Веднъж изслушай му проповедта,
нищожен ще ти се покаже веч света.
Прераждаш се от неговия разговор.
Сега аз всичко гледам със спокоен взор
и хладнокръвен съм към близките сърца,
да би умрели майка, брат, жена, деца
и туй би срещнал равнодушно даже.

 

 

К л е а н т

 

Човешки чувства, братко, кой що ще да каже!

 

 

О р г о н

 

Да бихте видели как ний живейм кат братя,
прегърнали го бихте в своите обятья.
Да ходи всякой ден във църквата обича
и тъкмо срещу мен смирено коленича.
Събраньето към него си очи обраща -
и той молби горещи към небето праща.
Въздиша той, гърдите си вълнува
и час по час земята с жар целува.
Кога излизам, той със стъпка ускорена
преварва ме и дава ми вода светена.
От неговий слуга благочестив узнах,
че той живял тук близо и е сиромах.
Направих му подарък: той тъй скромен беше,
че всичките пари да прибере не щеше:
„О, стига - казва, - доста ми са половина,
аз не заслужавам и таквази милостиня.“
Отказах се да ги приема пак назади
и той пред мен на сиромасите ги даде.
Внуши ми бог да ги приема у дома си,
и всичкото кат че напредна оттогази.
Той грижи се за всички у дома си,
и всичкото кат че напредна оттогази.
Той грижи се за всички у дома ми,
обажда тез, които се ласкаят с нея,
повеч от мен я той завижда и милее
и десет пъти повеч е ревнив.
Не знайте вий доколко е благочестив,
във нищо, нищо той не съгрешава,
от най-невинна приказка се възмущава.
Онези дни разкайва се пред мен,
че във молитвата си бил смутен,
ухапан от бълха - в гнева я смазва
и с туй бил съгрешил, ми казва.

 

 

К л е а н т

 

Вий луди ли сте, ил ще полудейте,
серьозно ли приказвате, или се смейте?
Какво вий мислите? Че тоз безсмислен...

 

 

О р г о н

 

О, не бъдете тъй свободомислен!
Грехът е във душата ви намерил место,
но аз предупредявал съм ви често,
че зло постига тез, които в грях нагазват.

 

 

К л е а н т

 

Подобните ви винаги така приказват:
те искат всичките кат тях слепци да бъдат,
и всички мислящи ги кат безбожни съдят.
И щом не уважаваш техните обряди -
неверник си и губиш божите награди.
Но ваште думи в мене не възбуждат страх,
аз зная що говоря, знай бог, че съм прав,
не се поробвам аз на тез светци лукави,
преструват се набожни и със строги нрави,
те считат само тези за благочестиви,
които лицемерят с външности лъжливи,
а с туй ли се достига божие спасенье -
с обрядности лъжливи, в църква с посещенье?
Как! Няма ли за вази никакво различье
меж истинна набожност и между двуличиье?
Еднакво давате им място във сърцето,
вий смесвате наивно маската с лицето,
сравнява приструвката с искренността
и истината чиста с видимостта,
фантазното видение с лицето,
фалшивата със чистата монета?
Създадена е чудно хорската порода!
Не можеш да им видиш чистата природа:
тям разумът им е със граници притесни
и с своите домогванья несвестни
най-чистите неща те често ги хабят
с прекаленост дано да ги възвеличат.

 

 

О р г о н

 

Да, вие сте учен с известност припозната;
всесвестните науки в вас са само слени,
сал вие сте мъдрец, сал вие сте учений,
оракул и Катон на настоящий век -
и няма на света друг умен человек.

 

 

К л е а н т

 

Не казвам аз, че съм от първите учени,
нито че всичките науки в мен са слени.
Но имам толкова познания в главата
да различавам истината от лъжата.
И като аз не виждам нищо по-почтено
от истинното благочестие смирено,
и нищо тъй към почит ме не кара
като светия жар на истинната вяра;
тъй също от душа пък ненавиждам,
тез явни шарлатани, улични светци,
тез светотатци и безочливи лъжци,
които тъпчат смело, дръзновено
това, което е за смъртните свещено;
за свойте интереси те не се боят,
търгуват с вярата си като занаят
и искат да печелят почит, уваженье,
със вдигане очи, с молитвени двеженья,
с горещи уж молитви да ги гледат всите.
Чрез пътя към небето - тичат към парите.
Със блясъка, с молбите гонят интереса
и с свойте проповеди тикат се в двореца.
Пороците прикриват с благочестье,
а пълни с хитрости, със мстителност, с безчестье,
за да губят человека те с изкуства
със божи уж дела прикриват свойте чувства;
и те са по-опасни кат са разгневени,
че вдигат срещу нас оръжия свещени,
и страстите им диви кат се разгоряват,
те против нас със меч свещен въстават.
Таквизи лицемери има в всяко место,
а истина добри не срещаш твърде често.
Но и във наший век пак могат се намери
таквизи, що заслужават да са за примери...
Вий вижте, например, Оронт или Клитандър,
Алцидамас и Полидор, и Периандър.
Тях и до днес почита ги света
и няма в тях двуличье в добродетелта.
И не съглеждаш в тях таз външност превъзносна
и тяхната набожност е човешка, сносна.
Те не следят след другите какво ще правят,
а гледат себе си най-първо да поправят
и те със празнословье се не занимават,
а с своите дела пример добър ни дават
и зло яви ли се - не тъй го ненавиждат,
и склонни са добро и в другите да виждат.
В тях няма робство, ѝнтриги безчет,
с доброто общество живеят си наред,
те против грешника не са в ожесточенье,
не проповядват те наляво и надесно
смирение, спасение небесно.
Това са хора, тях ги уважавам
и за пример на обществото давам.
А вашия Тартюф не е от този клас,
напусто са хвалбите, що ги чух от вас;
и той ви й заблудил със външността.

 

 

О р г о н

 

Ех, братко, свършихте ли разговора?

 

 

К л е а н т

 

Да.

 

 

О р г о н (като си отива)

 

Е, сбогом.

 

 

К л е а н т

 

Дума още, имайте търпенье.
Валер да стане зет очаква разрешенье,
очаква думата последня по-напреж.

 

 

О р г о н

 

Да.

 

 

К л е а н т

 

Вий деня сте назначили за годеж.

 

 

О р г о н

 

Да, вярно.

 

 

К л е а н т

 

Но тогаз защо се продължава?

 

 

О р г о н

 

Не зная.

 

 

К л е а н т

 

Може друга мисъл ви смущава?

 

 

О р г о н

 

Кой знай!

 

 

К л е а н т

 

От думата ли ще се отречете?

 

 

О р г о н

 

Не казвам туй.

 

 

К л е а н т

 

Но моля ви, кажете,
що пречи тук на вашто обещанье?

 

 

О р г о н

 

Зависи.

 

 

К л е а н т

 

И за дума толкоз колебанье?
Валер за туй ме прати да ви посетя.

 

 

О р г о н

 

Добре.

 

 

К л е а н т

 

Тогаз какво да известя?

 

 

О р г о н

 

Каквото щете.

 

 

К л е а н т

 

Трябва туй да знай.
Какво вий мислите?

 

 

О р г о н

 

Каквото пожелай
сам господ.

 

 

К л е а н т

 

Моля ви се, говорете свестно:
държите ли към него вашто слово честно?

 

 

О р г о н

 

Прощавай.

 

 

К л е а н т (сам)

 

Не разбирам тез неща!
Да ида при Валера да му съобщя.

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация в „Тартюф“, Молиер, „Печатница Вълков“, „Библиотека за мало и големо“, София, 1896 г.
Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1974 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]