Джани Родари

проза

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Синият светофар

 

Превод от италиански: Светозар Златаров

 

 

 

 

         Веднаж светофарът, който стои на Площада при катедралата в Милано, извършил странна постъпка. Всичките му светлини внезапно се оцветили в синьо и хората не знаели какво да правят.
         - Да пресичаме ли или да не пресичаме? Да спрем или да не спираме?
         От всичките си очи на всички посоки светофарът разпръсквал необикновения си син сигнал с такъв небесносин цвят, какъвто небето в Милано не познавало.
         Докато чакали да разберат какво става, автомобилистите натискали клаксони и свирки, мотоциклетистите карали да ръмжат моторите и по-тлъстите граждани викали:
         - Знаете ли кой съм аз?
         Шегаджиите подхвърляли остроти:
         - Зеленото си го е присвоил началникът, за да си направи вила сред полето.
         - Червеното са го употребили, за да боядисат рибките в градината.
         - А знаете ли какво правят с жълтото? Разреждат олиото.
         Най-после дошъл един регулировчик, застанал на кръстопът и започнал да оправя движението. Друг регулировчик намерил командната кутия и спрял тока.
         Преди да изгасне, небесносиният светофар имал време да си помисли:
         „Бедничките! Аз им дадох сигнал „път свободен за небето”. Ако ме бяха разбрали, сега всички щяха да знаят да летят. Но може би не им достигна смелост.”

 

 

 

 

 

 

 

Продължи!

Електронна публикация на 23. ноември 2017 г.
Публикация в „Приказки по терефона“, Джани Родари, Изд. „Народна младеж“, С., 1978 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]