Служителката от туристическата агенция има интелигентния вид и леко замъгления поглед на хубавите момичета, които отказват да носят очила. Изчака специално, за да говори с нея.
         - Слушам ви - казва тя с поглед, вперен в накаква точка от физиономията му, която той не успява да отгатне.
         - Бих искал една дълга ваканция - отговаря той.
         - Къде?
         - В нечий чужд живот.
         - Някакви предпочитания - мъж, жена, младеж, възрастен човек, ерген, семеен?
         - Някой спокоен, с небогато минало, който да е познал болката и смъртта, но да не помни горчивия им вкус; да е срещал любовта, но да не е белязан от разочарованията й; да може да заспива без тъга при мисълта, че още един ден е изминал, а той не е успял да го изпълни със смисъл; да обича себе си. Поне мъничко.
         Тя го гледа стъписана - капризен клиент.
         - Имам един каталог специално за този род ваканции, да видим дали някоя от наличните оферти ще ви заинтригува.
         Започва да го разлиства пред него.
         - Хммм, имаше ловец на перли в Таити, но го зае един инженер от Торино. Метреса в Сао Паоло... не, замина синът на председателя ня Държавната агенция за монопол. А ето - Блу!
         - Блу?
         - Да, Блу, на двайсет и две години, пише разкази - малко сладникави - и песни, движи се само с колело, има връзка с една изключително мила блондинка, и е пълен с мечти. А и няма да излезе скъпо, понеже не е далече, всъщност е тук, в града.
         - Мога ли да видя снимката?
         - Да, разбира се, ето я.
         - Така и предполагах - това съм аз. Преди десет години прякорът ми беше Блу.

върни се | съдържание | продължи