Георгиос Сеферис

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ОБРАЗЪТ НА ЕДИН ДЕН

 

Георгиос Сеферис

 

Превод: Стефан Гечев

 

 

Видяхме ясно, че всички хора на този
фатален кораб бяха мъртви.
  Е. По. Приключенията на Артър Гордън Пим

 

Образът на един ден, който прекарахме
в чужда земя преди десет години.

 

Ефирът на един прастар миг, който политна
и изчезна като ангел господен.

 

Гласът на една жена, забравена с помощта
на толкова разум и толкова мъка.

 

Един безутешен край, мраморен залез,
през някой септември.

 

Нови къщи, прашни болници, петнисти
прозорци, работилници за ковчези…

 

Помислил ли е някой как се терзае един
чувствителен аптекар, който дежури нощем?

 

В стаята разхвърляно: прозорци, чекмеджета,
врати - разтворени като уста на зверове.

 

Един уморен човек си гледа на карти:
търси, гадае по звездите, иска нещо,

 

тревожи се: ако почука някой, кой ще му отвори?
Ако разтвори книга, кого ще види в нея?

 

Ако разтвори душата си, кой ще я види?
Кръг от верига.

 

Къде е любовта, която реже времето
на две половини и го обърква?

 

Думи и жестове. Един и същи монолог
пред огледалото, под една брънка.

 

Тревогата се разширява
като капка мастило върух кърпичка.

 

Умряха всички в кораба. Но корабът
се носи към определената си цел,

 

определена при отплуването му.
Колко пораснаха ноктите на капитана…

 

И боцманът брадясал, а той имаше
по три любовници във всеки пристан…

 

Морето се издува бавно, корабите се издигат гордо,
денят започва да се разтопява в нежност.

 

Блестят и разговарят мрачно три делфина,
усмихва се горгоната, един моряк

 

клати унесено глава, яхнал мачтата.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. февруари 2005 г.
Публикация в сб. „Избрани стихотворения“, Георгиос Сеферис, Изд. „Христо Ботев“, С., 1998 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]