Георгиос Сеферис

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

НА СЦЕНАТА

 

Георгиос Сеферис

 

Превод от новогръцки: Цветанка Еленкова

 

 

А.

 

Слънце играеш си с мен
и все пак не е танц това
толкоз голота
кръв почти
за дива някоя гора;
тогава -

 

 

Б.

 

Камбани забиха
и дойдоха вестителите;
не ги очаквах
забравен даже говора им;
отдъхнали освежени
държейки панерчета с плодове;
Учудих се и промълвих:
"Харесвам амфитеатрите".
Раковината веднага се напълни
и се сниши светлината на сцената
като за някое славно убийство.

 

 

В.

 

Какво искаше? На вид смутена.
Тъкмо бе станала
оставяйки чаршафите да изстинат
и отмъстителните бани.
Капки лъкатушеха по раменете
по слабините ти
босонога по земята
по окосената трева.
Онези, тримата
лица на дръзката Хеката.
Искаха да те грабнат със себе си.
Очите ти трагични раковини
и имаше върху зърната на гърдите си
две вишни малки камъчета -
реквизит на сцената, не зная.
Нададоха боен вик
оставаше вкоренена в пръстта,
разцепиха въздуха знаците им.
Слуги донесоха им ножовете;
оставаше вкоренена в пръстта,
кипарис.
Изтеглиха ножовете от ножниците
и гледаха къде да те ударят.
Тогава само ти извика:
"Нека спи с мен който иска,
може и да съм море?"

 

 

Г.

 

Морето; как стана тъй морето?
Забавих се години в планината;
ослепиха ме светулките.
Сега на този тук бряг чакам
един човек да акостира
една останка или сал.

 

Но може ли морето да се изроди?
Разцепи го веднъж един делфин
и дваж
краят на перо от гларус.

 

И все пак сладка бе вълната
където падаше детето и изплуваше
и също като юноша
когато търсех формите на остри камъчета,
ритъм търсейки,
рече ми Морският Старец:
"Аз съм твойто място;
може да съм никой
ала мога и това да съм, което искаш."

 

 

Д.

 

Кой чу по пладне
провлачване на нож по бруса?
Кой ездач дойде
с подпалка и главня?
Всеки мие ръцете му
и ги освежава.
И кой изкорми
жената, бебето и къщата?
Виновен няма, дим.
Кой си тръгна
тропайки с подкови по паважа?
Закриха очите им; слепци.
Свидетели не останаха, никакви.

 

 

Е.

 

Кога ще проговориш?
Деца на много хора думите ни.
Посяват се раждат се като бебета
вкореняват се хранят се с кръв.
Както боровете
запазват формата на вятъра
а вятърът изчезва, и го няма вече
тъй и думите
запазват формата на човека
а човекът изчезва и го няма вече.
Може би искат да говорят звездите
които стъпкаха толкоз голота в теб една нощ
Лебедът, Стрелецът, Скорпионът
може би те.
Но къде ще си в идния миг
тук в този театър светлината?

 

 

Ж .

 

И все пак, на другия бряг
под черния поглед на пещерите
слънца в очите птици на раменете
бе там; страдаше
другата мъка любовта
другата зора явяването
другото раждане възкресението;
и все пак там ти отново пребъдваше
в огромното разширение на времето
мигове - мигове сякаш смола
сталактити - сталагмити.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. май 2006 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]