Георгиос Сеферис

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

НАТЪЖЕНА

 

Георгиос Сеферис

 

Превод: Стефан Гечев

 

 

На камъка на търпението
ти привечер приседна,
в черния ирис на окото
личеше колко страдаш;

 

а устните ти са черта
и тя оголена трепери,
когато се люлей душата
и въздишките се молят;

 

в ума ти беше песента,
сълзата от която почва,
ти беше тяло, що след края
се връща към плода;

 

но свиването на сърцето
не стана ек, а се превърна
във смисъл, който на света
дарява звезден небосвод.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. февруари 2005 г.
Публикация в сб. „Избрани стихотворения“, Георгиос Сеферис, Изд. „Христо Ботев“, С., 1998 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]