1. Напролет – изгревът

         Напролет – изгревът.
         Първите лъчи светлина очертават върху небосвода белите планински върхове, а над тях аленее тънка ивица облаци.
         Лете – нощта.
         Не само когато изгрява луната или в мрака искрят безброй светулки, хубаво е дори когато само тук-там проблясва светулка или вали дъжд.
         Наесен – залезът.
         Щедрото слънце се приближава към планинските върхове и враните политат към гнездата си – по три, по четири, по две. А нейде високо в небесата чезне върволица диви жерави и изпълва сърцето с тъга и омая. А щом залезе слънцето – гласът на вятъра и песните на цикадите.
         Зиме – утринта.
         Не ще и дума, че е хубаво, когато вали сняг или бял скреж сковава всичко наоколо. Ала дори да няма сняг и скреж, пак е мразовито и сутрин бързаш да запалиш печките и разнасяш въглища и съчки по коридора. Зима е – усещаш го ясно! А към обяд студът постепенно омеква и някак неусетно въглените в огнището се превръщат в бяла пепел.

         2. Хубаво време

         Хубаво е през първия месец, през третия, четвъртия и петия, през седмия, осмия и деветия, през единайсетия и дванайсетия месец. Всеки месец от годината има своята хубост.

         Прекрасен е новогодишния ден, когато в синьото небе трепти воал от омара. Всички са нагиздени и засмени от сърце; молят се за благоденствието на Негово Величество и за собственото си щастие. Колко е хубаво!

         Обичам и седмия ден, когато събираме стръкчета току-що поникнала млада трева там, където снегът вече се е стопил. Колко е странно, че можеш да видиш тревички дори на най-неочакваното място – зад оградата на двореца!
         От провинцията с красиви колесници пристигат благодордниците, за да наблюдават Празника на белите коне¹. Колесниците влизат през Средната порта, подскачат, когато минават прага, а дамите вътре се блъскат една в друга – понякога дори гребенчетата от косите им падат и се чупят. Забавно е да гледаш как всички се смеят.
         Спомням си едно посещение в двореца за Празника на белите коне. Пред външната Южна порта бяха застанали гвардейци на стража. Те бяха взели лъковете на слугите, които ни съпровождаха, и плашеха конете, като опъваха тетивите. Надникнах в двора през една пролука в оградата – там достолепно се разхождаха придворни дами от най-високи рангове. Какви честити особи! Шестват покрай деветкатовите палати, сякаш цял живот са прекарали в тях! Точно тогава дворцовите слуги минаха неочаквано близо до колесницата, в която седях, и можах да разгледам лицата им. Някои бяха напудрени толкова неумело, че ми стана дори неприятно – имах чувството, че гледам изпръхналата черна земя в двора, по която тук-там са останали парцали сняг!
         Конете, водени от дворцовите слуги, бяха доста буйни – изправяха се на задните си крака и цвилеха. Изплашено се отдръпнах навътре в колесницата повече нищо не видях.
         А колко е хубаво на осмия ден от първия месец, когато се поднасят дарове на Техни Величества! Всички се суетят, бързат, дори тропотът на колесниците се чува сякаш по-силно от обикновено.

         На петнайсетия ден поднасят на Негово Величество празнична каша каю².
         В домовете на благородниците дамите внимателно крият зад гърба си бъркачките за кашата и дебнат да натупат някого. Ала трябва хубавичко да се оглеждат, за да не бъдат изненадани самите те. Много е забавно наистина! Предпазливостта в крайна сметка не помага да избегнеш удара. Всички се смеят и се радват на сръчността на сполучилата, освен, разбира се, жертвата, която се чувства доста неловко.
         От една година млад благородник посещава дома на новата си съпруга³. И ето, на петнайсетия ден от първия месец той се приготвя да посети двореца, за да поднесе дарове. А една от дамите – във всеки дом има и такава, която все се разпорежда – се крие в ъгъла с бъркачка в ръка. Другите я забелязват и започват да се подсмихват, но тя им прави знаци: „Шт, мълчете!”. И само младата господарка си седи спокойно, без да забелязва нищо. В този миг дамата с бъркачката се спуска към нея: „Ах, трябва да взема нещо оттук!”, издебва сгода и я тупва по гърба. Всички до една избухват в смях. Усмихва се и младият благородник, а невестата дори не помръдва – само страните й леко порозовяват. Колко е трогателно това!
         Понякога дамите се налагат с бъркачки не само помежду си, но се хвърлят и удрят господата.
         Кой как посреща тези удари? Някои дами например страшно се ядосват и започват да проклинат онези, които са ги ударили. Мисля, че прекаляват – нали всичко е на шега!
         Дори в двореца – това тържествено и церемониално място – през този ден настъпва суматоха и всички забравят добрия тон.

         А колко е забавно да наблюдаваш какво става в двореца в деня, когато се раздават дворцовите рангове и санове⁴! И сняг да вали, и лед да е сковал всичко наоколо, чиновниците от четвърти и пети ранг не пропускат да дойдат с молебствени писма. Младоците се държат наперено и самонадеяно, но онези, чиито глави вече са побелели, търсят съчувствието и закрилата на влиятелни царедворци. Посещават знатните придворни дами и надълго и нашироко им говорят за собствените си достойнства. Горките! Дори не подозират как се подиграват след това с тях младите красавици.
         „Ходатайствайте за мен пред Негово Величество!” – молят се чиновниците и е добре, ако успеят да получат желания ранг! Ала колко жалко е, когато надеждите им не се оправдаят...

         На третия ден от третия месец слънцето грее най-ярко. Тъкмо тогава цъфтят прасковите! А тихата прелест на върбите! Колко е красиво! Харесвам върбите, когато клонките са напъпили и младите листенца са още свити като копринени буби в своите пашкули. Широко разлистените дървета са неприятни за гледане. Всички цветове са хубави до мига, в който се разтворят!
         Откъсни току-що напъпила дълга вишнева клонка и я сложи във висока ваза. Това е по-изящнои по-красиво от букет цветя. Ако в такъв ден те посетят Техни Величества или някой друг от императорското семейство – особа с одеяние в цветовете на вишната, под което се подава бяла роба – и седнете заедно до вазата ей така, за да си поговорите, обхваща те най-благостно чувство.
         То е още по-силно, ако се случи наблизо да прелети птичка или пеперудка. Каква мила главица има!

         Колко е хубаво по време на празника Камо⁵ през четвъртия месец! Листата на дърветата са все още крехки и свежозелени и не покриват плътно клоните.
         Денем, когато ни облаци, ни пролетна омара закриват ясното небе, то сякаш трепти! А привечер, щом падне лека вечерна мъгла, или пък нощем – каква прелест се крие в далечните гласове на кукувиците, толкова тихи, че за миг не вярваш на ушите си.
         Щом наближи празникът, все по-често виждаш забързани хора да разнасят насам-натам небрежно увити в хартия топове плат – старо злато със зелено или пък индиговосиньо с аленочервено. Тогава можеш да видиш одежди в най-непривични окраски – някои преминават от бяло към наситени тъмни цветове, други са с преливащи се нюанси от един и същи цвят, а трети – съвсем неравномерно боядисани.
         Непълнолетните девойки вече са измили и подредили косите си в очакване на празника, но продължават да ходят с обикновените си дрехи, които понякога са дори износени и измачкани. Още нищо не е приготвено, а те само се суетят и подвикват на слугите: „Скъсани са ми каишките на чехлите! Погрижете се за подметките на сандалите ми!”. Ала в мига, когато облекат празничното одеяние, същите тези капризни девойчета стават важни и тържествени и пристъпят начело на шествието бавно и благочестиво като монахини. Колко много се вълнуват! Трогателно е да наблюдаваш как техните майки, сестри, лели вървят до тях и оправят дрехите им.

---

Бележки:

¹ Празникът на белите коне е бил заимстван от Китай през 834 г. по времето на император Нинмей, като първоначално е бил известен с китайското си наименование - Празник на светлосините коне. Конят е бил почитан като животно на слънцето, а светлосиньото - като цвят на пролетта. Провежда се на седмия ден от първия месец по лунния календар (всички дати в книгата са дадени по лунния календар, според който годината започва някъде от началото на месец февруари), когато на двора пред императорския дворец извеждат двайсет и един отбрани жребеца от императорските конюшни (три пъти по седем; седем - магическо число). В основата на ритуала стои поверието, че който види коне при настъпването на годината, ще бъде здрав през цялата година. От началото на X в. този празник бива преименуван в Япония на Празник на белите коне - очевидно под влияние на шинтоисткото възприятие на бялото като цвят на чистота. Всъщност самите коне са били сивкави с черно-бели гриви. – Бел. прев. [горе]
² Петнайсетият ден от първия месец - празник на двореца, когато се вари специална каша, наречена каю. Съществувало е поверие, че ако удариш някоя дама с бъркачка за кашата, ще се роди мъжко чедо. – Бел. прев. [горе]
³ В хейанското общество е съществувала полигамия. Жените са живеели при родителите си или в отделни къщи, а мъжете са ги посещавали, когато пожелаят. Често обаче на старини са се събирали заедно. – Бел. прев. [горе]
⁴ Придворните рангове са били осем, като най-висок е бил първият. – Бел. прев. [горе]
⁵ Празникът Камо - шинтоистки ритуал, който се провежда два пъти годишно: през четвъртия и през единайсетия месец. В деня на празника се организират церемониални шествия до храма Камо (на север от императорския дворец) и пищни зрелища. Очевидно това е бил един от любимите празници на Сей Шонагон, защото се споменава често в нейните записки. – Бел. прев. [горе]

Книгата е издадена от Издателство „Апостроф“!

Редакцията на „Литературен клуб“ благодари на Издателство „Апостроф“ за предоставената възможност да публикува откъс!