За последното десетилетие Сандро Веронези (Флоренция, 1959) уверено, самостоятелно и изключително с литературни методи стъпка по стъпка се отдели от масата на т.нар. съвременни млади италиански автори и излезе най-отпред. Първата му книга, „Закъде заминава този весел влак?“, излезе през 1988-ма, а последната засега, „Троя в пламъци“ – през 2007-ма. През 2000 г. романът „Силата на миналото“ го постави във фокуса на всеобщото внимание, като спечели две от най-престижните национални литературни награди: „Кампиело“ и „Виареджо“. Шест години по-късно (някои от приключенията на Веронези през това време бяха преводът на „Страх и омраза в Лас Вегас“ на Хънтър С. Томпсън на италиански и театралната адаптация на филма „Ничия земя“ на Данис Танович), четвъртият му роман, "Кротък хаос", беше отличен с най-важния приз за белетристика в страната, „Стрега“.
         Тук публикуваме откъс от „Силата на миналото“ (драматично-хумористична история за шпионаж и изневяра, в която шпионажът и изневярата са последна спирка за патоса на автора), който в началото на месец февруари ще излезе на български в поредицата „Съвременна европейска проза“ на Издателство „Колибри“. Представяме ви кратко интервю, взето от преводачката му Нева Мичева.

         НМ: Вие тъжен човек ли сте? (Извинете, не устоях на изкушението.)

         СВ: Вече не. (Извинете, аз също.)

         НМ: Защо избрахте Пазолини за заглавието? Не ви ли беше страх, че ще го бъркат със „Силата на съдбата“?

         СВ: Вярно, случва се да го бъркат. Което е твърде показателно: живея в страната на Пазолини и Верди, където вторият се почита далеч повече от първия – дотолкова, че ако цитираш един от най-известните стихове на единия, ще се намери кой да го вземе за една от второстепенните опери на другия. Именно затова изнесох Пазолини в заглавието, горе на корицата, на показ, защото той за мен беше най-великият от всички.

         НМ: Няма да питам нищо за късите ръкави на българите... И все пак – някога били ли сте в България?

         СВ: Не съм. Според мен и Джани Боляско не е бил.

         НМ: Кои книги/филми/музики ви влияят най-много?

         СВ: О, край нямат. Това, което мога да кажа със сигурност, е, че докато узрявах, писането ми започна да се влияе все по-концентрирано от писателите. Преди двайсет години може би щях да цитирам в почти еднаква пропорция писатели, музиканти (рок) и филмови автори, днес обаче от музикантите ми въздействат само „Рейдиохед“... в киното вече никой.

         НМ: Какви промени предизвика наградата „Стрега“ в живота ви и отношенията с публиката и критиката?

         СВ: В личните ми връзки нищо не се промени. Иначе станах известен и спечелих пари, както и вниманието на ред хора, които с удоволствие бих разубедил да се занимават с мен.

         НМ: В „Силата на миналото“ политическото ляво е един от магнитните полюси в сюжета: какво бихте казали за италианската левица в настоящия исторически момент?

         СВ: Че е в неволя. Италия, Европа и целият Запад се окопават в крайно десни позиции. Много е трудно да провеждаш достойна за доверие и ефикасна лява политика, когато противникът ти е например някой като Берлускони, съюзен с ксенофобите и носталгиците по фашизма, и на избори печели с голяма преднина.

         НМ: Как ви се струват филмовите версии на „Силата на миналото“ и „Кротък хаос“? (В първата, състезавала се на Венецианския кинофестивал през 2002 г., самозваният бивш съветски шпионин Джани Боляско е игран от Бруно Ганц. Във втората, представена в конкурсната програма на Берлиналето този февруари, главната роля се изпълнява от прочутия актьор, сценарист и режисьор Нани Морети, б. Н.М.)

         СВ: Прекалено е дълго за обяснение. Истината е, че макар и резултатите в двата случая да са съвсем различни, съм доволен и от двата филма. Но единствено защото винаги съм смятал, че филмите, дори да са екранизации по романи, са нещо самостойно, различно и независимо от текста, от който водят своето начало. Останахме приятели с режисьорите Пиерджорджо Гай и Антонело Грималди, ако това нещо говори.

         НМ: Ако някой ден решите да напишете „жанрова“ книга, кой ще е стилът?

         СВ: Струва ми се, че hardboiled (жанрът на суровите в описанията кримки и коравите литературни детективи от рода на Сам Спейд и Филип Марлоу, б. Н.М.). Защото е най-добрият инструмент за обрисуване на упадъка, покварата и ужаса.