Испанският писател Мануел Вилас е роден през 1962 година в град Барбастро на арагонската провинция Уеска. Завършил е Испанска филология в Университета на Сарагоса, където преподава после Испанска литература, както и в колежа Авемпаче на столицата на автономната област Арагон, митичната Сарагоса от книгите му, където живее.
         Поет, разказвач и публицист, от началото на новия век затвърждава заслуженото си място в панорамата на днешната испанска литература. Започва да публикува поезия от десетилетието на 80-те години, но от своята много стегната библиография изключва първите си пет стихосбирки, на „чиракуване“, по собствените му думи, и поставя в началото поетичната си книга Небето (2000), вече на национално ниво. Със следващата, Възкресение (2005) получава престижната Международна награда Хайме Хил де Биедма. Стихосбирката Жега (2008) заслужава друга от най-важните награди за поезия, Фрай Луис де Леон. Последната стихосбирка на автора засега, Великият Вилас (2012), спечелва Наградата Град Мелиля.
         Свободен, предизвикателен и провокиращ е Вилас и в прозата си, която също не минава незабелязана – с книгата си с разкази Сета /Зет (2002) получава наградата Сапуто де лас Летрас Арагонесас за най-добра книга на годината. Следват романите Магия (2004) и Испания (2008), с три издания, зачетена като един от най-значимите романи от първото десетилетие на ХХІ век от списание Кимера. Романът Въздух наш (2009) получава Наградата за литература Каламо и вече е преведен на френски и италиански. Последният му роман, Безсмъртните (2012) е преведен на френски два месеца след публикуването му.