Надежда и страх не знае
звярът, когато умира,
ала човекът в края
с надежда и страх се взира.
Вечно той влиза в ковчег
и вечно оттам се вдига.
Големият човек
и пред убиец не мига,
с насмешка всичко свое
отхвърля - дъха, кръвта.
Той знае смърт какво е -
човек е създал смъртта.

върни се | съдържание | продължи