Уилям Бътлър Йейтс

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ЛАПИС ЛАЗУЛИ

 

Уилям Бътлър Йейтс

 

Превод: Владимир Трендафилов

 

 

Жени съм чувал да правят сцени,
да хулят нервно лъка, платното
и ония поети, тъй вечно засмени -
отпуснем ли всички ръце пред злото
и не попречим, говорят, в миг
аероплани и цепелини
ще пляснат града ни с бомбен камшик
и от града ще останат руини.

 

В театъра - драма, а всъщност веселие.
И Лир, и Хамлет още се маят,
ето Офелия, ето Корделия -
но те, макар че е близък краят
и скоро ще стихне последният звук,
не щат да правят сълзливи сцени,
ако добре са играли дотук.
А знаят - Хамлет и Лир са засмени.
С комична маска страхът се мята.
Край на целите - няма отсрочка -
мрак - небето лумва в главата...
Драмата стига връхна точка -
уж Хамлет ломоти, Лир се пени,
завесите падат околовръст
по хиляди сцени и арени,
пък тя не наддава тегло и ръст.

 

По море те дойдоха, на пеши рояци,
с осли, катъри, коне, камили -
стари, посечени цивилизации.
После загубиха ум и сили.
Нищо от оня Калимах -
който в мрамора, като в пяна,
изряза драперии, склонни при плах
повей да литнат - не остана:
стеблото на лампата-палма не бди
над чакащите на колени.
Всичко се срива и пак се гради,
и тия, които градят, са засмени.

 

Двама китайци, зад тях и трети,
изрязани в лапис лазули, стоят.
Отгоре им - птица. Светят крилете -
символ на дългия жизнен път.
Третият - явно слуга - куцука,
нарамил струнен инструмент.

 

Всяка случайна резка, пролука,
всяко петно от изтрит пигмент
е сякаш лавина, водопад
или рид, увенчан със снежна корона,
макар че в сливов и вишнев цвят
е окичен малкият дом на склона,
към който китайците кретат, а аз
ги виждам уж в края на оня път
над драмата долу как в захлас
стоят и гледат. И стоят.
Един за тъжна мелодия пита.
Над струните друг показва умение.
Очите им, хлътнали в бръчки, очите,
добрите им древни очи са засмени.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 15. януари 2006 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]