Уилям Бътлър Йейтс

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ДИВИТЕ ЛЕБЕДИ В КУУЛ

 

Уилям Бътлър Йейтс

 

Превод: Владимир Трендафилов

 

 

Дърветата са есенно прекрасни.
Насам не е валяло.
Във воден сумрак тъмно отразено,
небето е замряло.
Сред камъните лебедите днес
са петдесет и шест.

 

Настъпи и шестнайстата ми есен,
откак за пръв път спрях,
за да ги преброя - но те се вдигнаха
с едничък само мах
и се разсипаха, с криле доскоро скръстени,
в нестроен низ от пръстени.

 

Аз гледам тия приказни създания
и ме боли душата.
Уви, отмина времето, когато
замирах край водата,
дочул камбанен екот на крила
през сумрачна мъгла.

 

Любима до любимия си, в своя
бял и уютен хлад
се реят те - или внезапно литват.
И всеки тук е млад.
Борби и страсти, дето и да скитат,
неспирно ги сполитат.

 

Сега се носят тайнствени, прекрасни
сред езерната шир.
В кои тръстики ще се приютят,
в коя река, в кой вир,
ако един ден, без самоизмама,
усетя, че ги няма?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. февруари 2005 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]