Малко знаем за Есперанца. А пък на пръв поглед почти не се различава от което и да е градче в Алфьолд. Има кръчма, черква, гробище и колония пингвини. Портокаловожълти колиби на покрития със сняг залив Надежда. По скалите на брега лежат тюлени, на главната улица позират пингвини. Естествено разделение според законите на фотогенетиката. Кой не обича пингвините? Протягат човки. Колко сладко! Един милион деца от детската градина ситнят по брега и се гмуркат без учителки, на воля, като птици. Есперанца е сафари и Дисниленд. Пингвинът Адели, както малкото дете, не може да говори, по-скоро тича, отколкото върви, води го въодушевлението, междувременно се клатушка, един тананикащ си джобен голем, препъва се на всяка крачка, ако има в какво.
        Заобиколихме Нос Хорн. Капитанът каза, че вече мога да си сложа крака на масата. Вече не съм сред тези, които не са минавали покрай Нос Хорн. Ако мина покрай Нос Добра надежда, мога да си сложа горе и другия крак. Но тогава ще падна по задник. Казвам го и падам по задник. Морето не се вижда от мъглата. Не го виждам, но е бурно. Гласът му ме вълнува успокоително. Лягам на пода, но се хлъзгам и оттам. Със залитане тръгвам към мостика. На палубата в задушевна жива картина стои немият хор на повръщащите. След 60 градуса ширина се хващат за ръце. Най-после виждам морето в зареяния им в далечината поглед.
        В аржентинските проспекти брегът на Антарктида е един умерено топъл летен ден с малки тюлени, които се гонят по ледените блокове. Останалите триста шестдесет и четири дни от годината са чиста случайност. Пингвините идват само да летуват. През зимата излятата през прозореца вода замръзва във въздуха. Най-голямото животно, което прекарва тук цялата година, е не по-голям от сантиметър комар без крила. И човекът.
        Върху плаващия леден блок дреме леопардов тюлен. Около него чайки скуа ръмжат над трупа на пингвин, а останалите пингвини зад гърба им наблюдават (близки, любопитстващи, опортюнисти). Леопардовият тюлен одира кожата на пингвина – удря го върху водата надясно и наляво, докато той не изскача от кожата си. Това не е зоопарк, брегът е осеян с трупове, по-силният оцелява, значи ти си по-силният – у теб е фотоапаратът. Стоиш в замразено светилище. Някой ден всичкият лед ще се стопи и ще залее и холандците, и италианците, а от крепостта ще можеш да пикаеш в Дунава и ще стане унгарско море! Дотогава се наслаждавай на последната дива местност!
        На Есперанца човек изиграва една спокойна партия билярд с нюйоркския борсов агент от кубински произход, с малко късмет го бие, после самодоволно се подпира на бара и гледа плаващия леден блок, част от който лудува в уискито му. На Есперанца аржентински учени с малки пинсети събират по големина дребни раци в разноцветни колби, после залепват етикети на колбите и ги изпращат в Буенос Айрес, където друга група учени извличат задълбочени изводи във връзка с хранителната верига на нашата планета и заплашващата я глобална катастрофа. На Есперанца човек се разхожда по брега на залива Надежда и знае, че няма надежда, размишлява над безсмислеността на съществуването си и се отказва от предишните си планове за пътуване до луната. На Есперанца човек наблюдава слизащата на брега група японски туристи, които снимат с кикотене пенисите на скелетите от тюлени, слагат печати на паспортите си от Антарктида, изкупуват всичките картички и всеки изпраща по петдесет на близките си, за онези три минути, които не прекарват в писане на писма или във фотографиране. На Есперанца човек отива в лагера на пингвините и гледа как буревестниците отвличат и разкъсват малките им, за да ги изядат. На Есперанца човек ухажва съпругата на кръчмаря, рине сняг и чака на главата му да падне метеор.
        С името на Есперанца е свързан първият въоръжен конфликт на континента. През 1952 година аржентински учени без предварителна консултация открили огън с автомати по отиващите натам британски учени. По време на инцидента никой не пострадал и разликите в гледните точки били изгладени, когато на мястото пристигнали крайцерите на губернатора на Фолклендските острови.
        На Есперанца се родило първото антарктическо дете. През 1978-ма аржентинските власти накарали една бременна майка да долети по време на лятото на полюса. Оттогава много семейства се заселили тук, деца също презимували тук, на гробището преброих седем кръста. През 1973-та правителството обявило недалечната спирка Марамбио за седалище на временното аржентинско управление, тук на леда заседавал целият кабинет, очаквайки следващия преврат. Есперанца е най-ярката звезда сред аржентинските колонии.
        Заливът Надежда е сред малкото места в Антарктида, които могат да се похвалят с историческо минало. Името си получил от трима шведски моряка, които прекарали тук зимата на 1903 г. против волята си. Шведите били свалени на брега, за да отидат със ски по леда до отстоящия на 300 километра остров и да съобщят на водача на експедицията Ото Норденшелд, че поради ледената бариера не могат да отидат за него на срещата. Норденшелд бил първият, който зимувал на Антарктида. Тримата шведи били принудени да се върнат в залива поради лошото време и осъзнали, че са останали сами. Построили една каменна колиба, изолирали я с корабно платно и се установили за антарктическата зима. Хранели се в мрака с тюлени и пингвини, с тюлени се отоплявали и осветявали, носели направени от тюлени обувки и дрехи, мрежите им били направени от тюлени и пингвини, сънували тюлени и пингвини през полярната нощ. Кожата им почерняла от тюленовата мас и им пораснали засукани тюленови мустаци. Когато не ядяли и не спяли, събирали камъни, за да убиват някак времето. Междувременно корабът, който остроумно нарекли „Антарктида”, също се опитал да отиде на помощ на Норденшелд, но ледът го пробил и двадесетчленният екипаж се подслонил на близкия остров. Убили няколко хиляди пингвина за зимата и събрали няколко хиляди яйца. Разпръснатата на три части експедиция презимувала поотделно и напролет тръгнали да се търсят. Норденшелд и другарите му, които се придвижвали със ски на север, видели три тюленоподобни същества, приличащи на хора, да ситнят по снега. Като смятали, че са открили непознат вид, със зареден револвер предпазливо се приближили до „древните жители на Антарктида”. Трите тюлена ги поздравили на шведски и в радостта си от щастливата среща нарекли близката скала Тюлена на щастливата среща. Междувременно корабокрушенците открили напуснатата колиба и импресионистичната сбирка от камъни, проследили дирите на юг и намерили хората на Норденшелд. И, о чудо, тъкмо в този миг се появил военният аржентински кораб, който тръгнал да ги търси, за да откара у дома най-щастливата на всички времена шведска експедиция. На път към дома прибрали чакащите в базата на корабокрушенците моряци, които вече се били настанили за следващата зима и търпеливо бдели над 6-те хиляди събрани яйца.
        Антарктическият полуостров е на аржентинските и чилийските карти, а по правото на Фолклендските острови и англичаните го смятат за свой. Според международния договор от 1961 г. Антарктида е на всички, значи сам си я построил. И аз си откъснах едно парче от чист патриотизъм. Следобед на четвърти януари, в спускащата се мъгла, в името на унгарската корона, Ото Хабсбург и Седемте вожда завзех намиращия се на 62о24’ южна ширина и 59о47’ западна дължина досега безименен малък остров, който кръстих Нова Буда.
        Забелязах колко прилича морският слон на нашите сиви слонове. А буревестникът е същинска дропла. Пингвините лесно запълват липсата на птици, при това много по-успешно могат да се викат на двора с „пи-пи”. Пингвинът не може да отлети, снася по-големи яйца, отколкото кокошката, обаче от сутрешното кукуригане трябва да се откажем. Поради суровите атмосферни условия напомня на пътешественика на родината ни след татарското нашествие. По думите на Ади „няма тук цветя” и угарът е толкова голям, колкото не ни посрамва. Всичко необходимо за унгарското възкресение.
        Издълбах върху един камък на брега: „Унгария не е била, а ще бъде“, а на скалите изписах с бели бивни името на града ни. Вечер блести красиво на полярната светлина. Бързо ще прескоча у дома за геран само заради символиката! Докато се върна, ще бъде построен мостът на Свободата с двата албатроса. Капитанът разказа, че летувал на Балатон, когато получил задачата. Обадили му се по телефона. Какво ще кажете за един кораб на Хорн. Zimmer Frei.

        Lettre Internationale, Унгария, лято 1998 г.

---

Публикацията е предоставена от Издателство „Ерго“!

Редакцията на „Литературен клуб“ благодари на Издателство „Ерго“ за предоставената възможност да публикува откъс от книгата!