Св. Климент Охридски
 

ПОХВАЛА ЗА КИРИЛ ФИЛОСОФ

        Христолюбци,
        Ето възсия пред нас светозарната памет на преблажен наш отец Кирил, новия апостол и учител на всички земи.
        Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, що осветява с божествените си лъчи цялата вселена. Божията премъдрост си съгради в сърцето му храм, а дух светий се спря на езика му като на херувим, раздавайки непрестанно своите дарове според вярата, както е рекъл и апостол Павел: „Всекиму от нас ще се даде благодат според вярата му в Христа." Защото и господ рече: „Който ме обича, и аз ще го възлюбя, като му се явя и като създам в него обител; и ще ми бъде син, а аз ще му стана баща." Заради тази именно чест нашият преблажен отец и учител остави цялата красота на този живот и богатство, и баща и майка, и братя и сестри.
        Още от младини беше чисг като ангел, странеше и избягваше от житейските съблазни, прекарваше в псалмопения и песнопения и духовни поучения, следвайки само пътя, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в неговата уста, както е рекьл премъдрият Соломон: „В устните си премъдро взе благоразумието, а закона и милостта носи на езика си." И с тях затвори злохулните уста на еретиците.
        През времето на иконобореца Теофил се появи ерес и много години светите икони бяха преследвани и унищожавани. А при благоверния цар Михаил православните, като свикаха събор, пуснаха го срещу еретиците и с духовната си сила съкруши всичката им злоба. Щом чуеше някоя хула за божествения лик, като крилат прелиташе на всички страни и с ясни думи разсяваше всички съблазни и учеше на правата вяра. Той довършваше това, което Павел не бе завършил.
        Прелитайки като орел на всички страни — от изток до запад и от север до юг, при хазарите и при сарацините, взе участие в съборите за светата вяра и светна като слънце с трисветлите зари и разпръсна всички техни бледословия. У фулския народ опроверга безбожната измама и възсия с трибезначалната светлина. А на славянския народ, който тънеше в невежество и греховен мрак, поради милостта и человеколюбието на господа нашего Исуса Христа стана пастир и учител. И затвори устата на вълците триезични еретици, развърза езика на гъгнивите и чрез словото направляваше по пътя на спасението.
        В Рим господ бог благоволи да почине пречистото му тяло. Като се пресметнат неговите подвизи, трудове и странствувания, няма кому другиму да се отдадат подобни похвали. Защото, макар и по-късно да възсия, надмина всички. И както денницата, която изгрява по-късно озарява със своята светлина целия звезден лик, като пръска светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, светейки повече от слънцето с троичните си зари, про свети безбройния народ, тънещ в мрака на невежеството. Кое място остана скрито от него и неосветено от стъпките му? Кое изкуство бе неизвестно за блажената му душа? Той разясни на всички народа разумно скритите тайни във формите на думите — на едни чрез пис мена, а на други чрез учение. Божията благодат се изля в устата му и заради това бог го благослови навеки.
        Но коя уста може да предаде сладостта на неговото учение? Кой език ще може да разкаже подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Бог създаде тази уста по-светла от светлината, за да просвети помрачените от греховна измама. Неговият език изля сладостини и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха като цвят чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни орагани и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тези богогласни уста се напоиха жадуващите за разум божи. Чрез тях се насладиха мнозина, приемайки жизнена храна. Чрез тях бог обогати с благоразумне много народи, за които бе изпратен този нов апостол. От тези уста изтече извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота, и те затвориха многохулния език на еретиците. Така че тази пречестн, уста се яви като серафим, който прославя бога, и чрез нея познахме трисъставното божество, по същество единно, а по свойства и имена разделяемо и еднакво прославяемо — на присносъщния отец и дух свети.
        Затова аз облажавам, о преблажени отче Кириле, твоите устни чрез които изтече духовна сладост за моите уста. Облажавам този многогласен език, който възсия за моя народ със зарята на трибезначалното божество и прогони греховния мрак. Облажавам многопресветлото ти лице, озарено от светия дух, чрез което възсия за моето лице благоразумната светлина, и многобожната измама се изкорени. Облажавам златозарните ти очи, чрез който се премахна за моите очи не разумната слепота и възсия благоразумната светлина. Облажавам ангелските ти зеници, озарени от божествената слава, които прогоних а сърдечната ми слепота. Облажавам пречестните ти ръце, чрез които се изля върху моя народ благоразумен облак, който напои с боготечна роса изгорелите от греховна суша наши сърца. Облажавам богодви жимите ти пръсти, чрез които се написа за моя народ свободата от греховното иго. Облажавам светозарната ти утроба, от която изтече за моя народ животворната вода, слизаща свише чрез твоите молитви Облажавам светозарните ти нозе, с които обиколи като слънце целия свят, проповядвайки боговдъхновеното учение. Облажавам златозарните ти стъпки, чрез които насочи нашите заблудени стъпки към правя път. Облажавам твоята пресветла душа. чрез която моята душа се изцери от греховните недъзи и чрез духовните слова се всели разуь в нашите сърца. Облажавам богодвижимите ти пръсти, чрез които сенаписа скритата за мнозина божия премъдрост и се откриха благоразумните тайни. Облажавам светозарната ти утроба, от която изтече за всички страни животворната вода, слизаща свише чрез твоите молитви. Облажавам светозарните ти нозе, чрез които обиколи като слънце целия свят, просвещавайки с боговдъхновеното учение. Облажавам пречестната ти черква, в която почива много разумният и богоречив твой орган.
        Блажен е градът, който е приел третия изпълнител на божието усмотрение. Той прочее, блаженият, се яви, за да довърши недовърщеното от двете върховни светила. И затова господ бог му заповяда да отиде на пречестен покой с тях. И почина с мир в господа в годината 6377 [=869] от сътворението на света, месец февруари, 14-и ден. И след като привърши всички служби и трудове, причисли се с живота си и вярата си към всички свети отци. И бе с ангелите като ангел, с апостолите — апостол, с пророците — пророк и с всички светци — съучастник в божията слава. С тях, преподобни учителю, моли се за нас, славещите твоето пресветло успение за слава на пресветата троица, отца и сина и пресветия дух, сега и винаги и във вековете. Амин!


 
 


старобългарска литература | библиотека | списание "Литературен клуб"