Небето започва от края на стъпалата ми.
В погледите на кучетата вкус на цигулка.
Ловците и птиците се връщат от лов.
И без това – навсякъде се вижда тъга.
Ако децата се пързалят в далечината,
ако шейните са били направени от дърво,
ако снегът е спрял да вали, ловците ако се връщат от лов,
ако човек е разбрал, че е започнало главоболието,
небето, че започва от края на стъпалата.

Носовете им са обвити в птичи пера
ловци, приличащи на пенсионирани от цирк;
поемат въздух, издишат пера, когато се уморят,
сърцата им се съединяват, образува се една голяма ловна страна,
в която гонят с кучета дивите патици,
учениците с ученически чанти ловуват снежинки.
Знаят населението на Норвегия и го изучават
не знаят населението на снега неизвестно защо.
И без това винаги се намира малко тъга.
В стихове, в които се говори за Норвегия.

Небето започва от края на стъпалата ми.
В челюстта ми вкус на разхвърляно стихотворение.
Габърите и буките се връщат от лов.
Бих нарисувал сега ястреби без гърбове
ако ми беше попаднало под ръка платното на ска;
нямаше да забравя, в единия ъгъл на платното
бих разположил ловец с каскет на главата.

Това, което вдишвам е не въздух, а небе.

върни се | съдържание | продължи