От зората на своето създаване университетите са били център на бурен духовен живот. Съчетание на най-изтъкнати умове с младия интелектуален елит на нацията, съжителство на различни клонове на науката под един гостоприемен покрив - всичко това предполага особено богати потенциални възможности за раждането на интересни и весели случки за преподавателите,
анекдоти, родени в действителността на университетската аудитория - всичко това се е превърнало от край време в съставка на духовното здраве на този център на науката. Случките, дооформени от "народната" мъдрост, постепенно се съчетават в една комична митология на Алма Матер, която има не малка заслуга за запазване паметта на видни преподаватели, особено на онези, чиито предмети са достатъчно трудни, та научните им постижения да се знаят само от специалистите. Или още по-точно, в анекдотичната митология на Университета за поколенията се запазва към спомена за учения и споменът за човека с неговите странности, остроумие, академично достолепие или пък дребнавост, породена от любов към собствения предмет.
         Прекрасно си даваме сметка, че не винаги пълната истина остава в устното творчество, че много от разказваните истории са "пригодени" към синтетичността и драматургията на вицовото начало в ущърб на автентичната случка. И все пак, дълбоко сме убедени в градивната роля на студентско-преподавателския фолклор за изграждането на академично самосъзнание в обичаната от всички ни Алма Матер.
        А за да разсеем и последните съмнения, че се опитваме да направим антология на факти, започваме нашия пръв сборник с общото заглавие "Казват че..."

Доцент Боян БИОЛЧЕВ,
главен редактор на в. "Софийски университет" през 1984 г.

       Проф. Тагамлицки завършва лекцията си и, хвърляйки поглед върху омърлушената аудитория, пита:
       - Има ли въпроси?
       След картка пауза от задните редове долита:
       - Нищо не разбрах!
       - Това не е въпрос, а съждение! Питах за въпроси. . . каквито вие, очевидно, нямате. Довиждане!

*   *   *

         Математиците Тагамлицки и Брадистилов участвуват в конкурс за професор.
         Брадистилов се хвали пред колеги:
         - Таги ли? Аз в джоба си го слагам. . .
         Наблизо бил Тагамлицки и чул. Приближил се и много възпитано му казал:
         - А няма ли да Ви е неудобно, колега Брадистилов, да носите повече акъл в джоба си, отколкото в главата си. . .

*   *   *

        Професор Петър Мутафчиев, титуляр на Катедра по история на Източна Европа, провеждал изпит. След като всеки от студентите получил въпрос, професорът ги оставил да мислят и излязъл от кабинета си. На връщане той забавил крачки пред вратата и чул оживените въпроси на студентите вътре. . .
       - Какви мили младежи! - пошегувал се той. - Те се изпитват един друг без мен!. . .

*   *   *

       Проф. Дочо Леков, преподавател по възрожденска литература във Факултета по славянски филологии, слуша с нарастващо изумление многословното изказване на изпитваната студентка. Най-после я прекъсва:
       - Благодаря, колежке! Отдавна не бях чувал някой да говори толкова много по този въпрос. . .
       - Аз също Ви благодаря, другарю професор! - усмихва се студентката. - Отдавна не бях срещала човек, който да ме слуша толкова дълго без да ме прекъсне или да избяга. . .

*   *   *

       Професор Дуриданов завършва поредната си лекция с думите:
       - По-подробно въпросът е разгледан във вашия учебник по-езикознание. . .
       Студентите от първата банка реагират:
       - В учебника при теориите за възникването на езика има четири бели страници. . .
       Професорът вдига рамене:
       - Автор на тази част е акад. Владимир Георгиев. . . Обърнете се към него, аз не зная какво е искал да каже с това. . .

*   *   *

       На изпит по славянски литератури доц. Б. (днес проф. д.ф.н. Б. - бел. ред) приключва с последен въпрос:
      - Колега, кой е авторът на "Силезийски песни"?
      - Пеър. . . Петър. . .
      - Топло, топло, колега!
      - Петър Безкрач!
      - Безруч, колега, Безруч, но и така се разбира за кого става въпрос. . .

*  *  *

      Редакцията на в. "Литературен клуб" смята да издаде част втора на "Казват че...". Очакваме и вие да ни изпращате вашите весели истории от университети в цялата страна! Пишете на e-mail literclub@yahoo.com със subject "весели истории"!