Къде бе - да слушам радио, особено във вечер като тази. Не съм аз за тия неща. Големи глупости ръсят водещите. И накрая на емисията - "А сега и любопитните новини..." Сякаш, че казаното до момента не е интересно и не касае никого.
         Обаче пичката - как се казваше? - отиде до банята да се подмие и остави тунера да бачка. Да не чува нейния старец как тече водата, защото му идвало много девойката да се къпе по цял ден.

         Преместих на друга станция, не обичам радиото, което пуска и осемте си песни нонстоп, и по едно време чувам "Вие сте с радио "Витоша", а това е началото на предаването "Клуб "Контакти". Ето, чуйте момичето, за чиято дружба ще трябва да се състезавате тази вечер, уважаеми кавалери..." И след това се обажда Рони.
         Не съм и предполагал, че ще изкука чак толкова!
         "Казвам се Вероника... Висока съм един и седемдесет и пет, тежа четирсет и осем килограма... Мерките ми са 90/ 60/ 90, имам зелени очи и дълга кестенява къдрава коса... Мисля, че като цяло съм доста съблазнителна..."
         Точно така - това е Принцесата!

         Още в края на първи курс ни ангажираха - нея и мен - да играем в едно детско сериалче. Тя беше Принцесата, а аз - синът на Лошия, който по едно време се влюбва в мадамата.
         Е, как да пропусна това парче? Преспах с нея. Нищо лично, ама откъде да знам, че тя ще го вземе толкова навътре?
         Жените като се влюбят съвсем оглупяват. Какво да правя, когато в НАТФИЗ бъка от мадами и всички до една са решили да се изчукат с мен?

         "... Искам да се запозная с верен и отзивчив мъж... НЕ ПОНАСЯМ МАНЕКЕНИТЕ! Те са КУРВИ."
         "А? Какво?! Моля? Какво казахте?" - сепна се момчето зад микрофона.
         "Казах КУРВИ! Да, МЪЖКИ КУРВИ!... И предупреждавам, че вкъщи нямам пиене!" - завърши представянето си Вероника.
         Вероятно нещо в гласа й някак ме възбуди. Или бях влюбен? Не дай си Боже! Аз имам принципи все пак - никога два пъти с едно и също момиче.

         Тазвечершното ми гадже още се плискаше в банята. Не ми оставаше нищо друго, освен да продължавам да слушам радио. Ставаше интересно. Обаждаха се всякакви кретени.
         "Аз съм Интелект" - измяука някакъв с детско гласче. - Не, не го твърдя аз... Другите го казват."
         Веднага си представих един нисък очилатко с луничаво лице: Седи пред компютъра си и ровичка в Интернет, ама тая вечер всички са някъде на купон. А той не обича да излиза от къщи. Защо да не остави за малко чипса и не врътне да се пробва с тая, дето толкова апетитно се предлага по радиото? Крайно време е да скъса с девствеността си, нали?

         Пълно е с дърти чекиджии. Гласовете им звучат напрегнато - като на ученици, които импровизират по математика, понеже знаят, че нищо не знаят.
         Тонът им не обещава друго, освен посещение в кварталната сладкарничка. Скандал и дълъг разговор с родителите, няколко спестени от тях левчета назаем, а след това едно измъчено преспиване в далечен панелен апартамент, вонящ на спарено.

         Един даже беше слязъл сред полето от автобус номер единайсет. Возил се близо до кабината на шофьора, там звучало радио, той чул супер - секс - предложението, и като видял телефон слязъл, нищо че не е неговата спирка.
         Ти не заслужаваш това, Вероника!

         Стана ми ясно, че Рони иска да ми отмъсти. "Не понасям манекени, защото те са курви!..." А ти какво искаш? Верен до гроб съпруг, при който можеш да се върнеш винаги? Мъж, който ще ти прощава всяка изневяра до момента, в който никой няма да иска да спи с теб?
         Аз не съм курва. Просто за всяко нещо си има търсене и предлагане. И два живота няма да ми стигнат, за да оправя мадамите в списъка си. Ти, Принцесо, си курва. Ти грабиш с пълни шепи от кацата, защото Бог е изсипал в нея тонове мед. За теб.
         Имала си късмет. И не можеш да си представиш как така някой може да устои на прелестите ти, нещо повече - да не ги иска, и то при положение, че си готова да му ги дариш за по- дълго.
         Знам, че чувството за порочност при теб е страхотен афродизиак, но май и това си има край?

         По едно време се обади някакъв доктор. На 29 години, семеен. Наговори куп неща, нещо като безплатен психоанализ по радиото.
         Искаше човека да се покаже колко знае. Да бръкне в душата на момичето, и ако може - да й помогне. Ръководен, разбира се, само от платоническата си любов. Нали е в бизнеса с хуманността, пък е и семеен...
          Духовно телефонно изчукване.
         Откъде да знае лекаря, че Вероника има нужда само от плътска любов?
         ТЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ МЕН! ВЕДНАГА!

         Следващото обаждане беше от някакъв пич от Варна. Никой не познавал в София, първи курс бил в МЕИ, и така нататък. Искал да опита от удоволствията на столицата и да намери своите нови приятели.
         Звучеше мъжествено. Създаваше впечатление, че би могъл да изхарчи преждевременно парите от таксата за платеното си обучение за една вечер - ей така, - но при условие че има защо. Че мадамата отсреща си струва...
         Знаех, че Принцесата ще захапе. Знаех, че най- много от всичко цени анонимността на връзките си и затова се постарах да не познае преправеният ми глас.
         Имитирах Митко от нашия курс.

         Клуб "Контакти" на радио "Витоша" свърши, а новата ми позната все още се мотаеше в банята. Сигурно е неразположена и се старае да измие всичко от себе си. Или по стар женски обичай се къпе така обстойно, че да изличи уж всички предишни връзки и присъствия на други мъже в тялото й, де да знам.

         "Вие, скъпа Вероника, заедно с новият си приятел печелите куверт за двама на стойност 30 нови лева..." - каза водещият. - "Остава само да чуем кой е той..."
         "Свалям му шапка на онзи човек, доктора" - каза Вероника развълнувано. - "Той сякаш влезе в душата ми. Жалко, че е женен. Шапка му свалям, защото каза абсолютната истина - АЗ ИСКАМ да имам за парньор и приятел манекен. Обичам красивите мъже, но не мога да понасям тяхната лековатост и това, че не са верни..."

         По пътя купих бутилка шампанско. Вероника обича това вино.
         Натиснах звънеца. "Кой е?" - чух гласът й. "Оня пич от Варна" - отговорих през смях аз.
         Принцесата отвори и се хвърли в обятията ми.

         След като бутилката бе вече празна, Вероника стана и се съблече гола. Ей така, пред масата. Погледна ме палаво.
         "Леле, въобще няма да ти простя!" - казах си аз.
         Тя наметна една хавлия и се отправи към банята.
         "Не се бави прекалено дълго, чуваш ли?" - извиках след нея. Нещо ме притесняваше май.

         Съблякох се и легнах в леглото й.
         Запалих цигара и си пуснах радиото.
         Не че слушам радио - къде ти!, - особено във вечер като тази, ама все пак...