Александър Митев

разкази и есета

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

 

КОЛУМБИЙСКА ИСТОРИЯ

 

Александър Митев

 

         В дома на великия откривател цареше смут. Ужасени прислужници тичаха във всички посоки, с което ситуацията съвсем не ставаше по-розова. Този път господарят май наистина се беше побъркал.
         - Заповядайте, д-р Рамирес! - госпожа Колумб въведе прочутия лекар, изпратен лично от кралицата. - Променил се е до неузнаваемост. Само седи на едно място и се хили като малоумен. Но ето, вижте сам!
         Влязоха в огромна стая. Въпросният г-н Колумб лежеше върху маса, отрупана с всякакви вкусотии. Пъхаше в устата си всевъзможни лакомства и крещеше от удоволствие.
         - Моля ви, направете нещо, докторе! - проплака госпожата.
         Докторът наблюдаваше странната ситуация, изпълнен с научен интерес. Чак когато госпожата повтори молбата си, той се опомни и след като прочисти гърлото си, извика:
         - Хей, Кристо!
         Брадатият мъж рязко се изправи и погледна доктора с най-кървясалите очи, които известният медик някога беше виждал. Колумб разпозна стария си приятел и устата му се разтегна в 15-сантиметрова усмивка. Присъстващите очакваха някакво развитие на ситуацията и зачакаха търпеливо, но на мореплавателя явно му беше много приятно да си седи на масата и да се хили срещу посетителите. Когато го попитаха дали се чувства добре, той така се разсмя, че падна от масата с мощен трясък. Въпреки това, продължи да се смее и само от време на време извикваше по някоя сочна псувня. По всичко личеше, че доста добре се забавлява. Май само той се чувстваше добре в тази къща...

 

         Кристофор Колумб се събуди и видя, че е сам в стаята. При спомена за изминалия ден на лицето му грейна познатата широка усмивка. Така усмихнат той започна да говори тихичко:
         - Браво, Джони! Това е най-великото ми откритие. Благодаря ти!
         Великият мореплавател говореше на вожда на племето Марихуанго, от който беше получил вълшебния тютюн. Заедно бяха пушили много пъти, но никога и от това... Индианците наричаха този тютюн „ган-джа“.
         Кристофор разтвори шепата си и заразглежда зелените семенца и тяхната раирана окраска. На лицето му отново се появи познатата усмивка.

 

 

Електронна публикация на 23. декември 2000 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!