СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ СВЕТИНИ

         “Безценни реликви откраднати от Бачковския манастир” , “Кражба на картини от български класици”, “Фалшификати на древни уникати”, “Иманяри изпълняват поръчка на чужденци”- това са само част от заглавията, които все по-често се появяват в българската преса.
         Приоритет на всяко едно правителство от 1990г. насам е борбата с престъпността, но въпреки това не намаляват кражбите на безценни църковни реликви и предмети на изкуството, които се изнасят нелегално зад граница. Обирите на църкви и манастири през последните години се превърна в доходен бизнес за организирани престъпни групи. При последния обир на Бачковския манастир, стойността на откраднатите църковни предмети, изчислена по цени на черния пазар надвишава 50 000 марки. Може ли обаче да се опредили макар и приблизително, колко ще струва тази загуба за българската култура и православна църква? Могат ли да бъдат заменени откраднатите икони, евангелия, скъпоценни кръстове и мощите на светци, които са съхранявани в манастира в продължение на векове. Най-фрапиращото в случая е, че преди това от светата обител са изчезнали стари свещени книги и църковна утвар от благородни метали, но не са взети никакви м ерки за подобряване на неговата охрана. За жалост българските църкви и манастири страдат не само от безотговорното отношение на тези в чиито ръце е поверено тяхното стопанисване, но и на нашите политици. В днешното трудно икономическо състояние на страната, несъмнено те имат по-важни проблеми за разрешаване, но това не значи, че българските национални светини трябва да се оставят на произвола на съдбата. През своята многовековна история, България е приживявала и по-трудни моменти , но винаги е успявала, дори и по времето на чужди нашествия и завоевания, да запази своите културно-исторически цености. Голяма част от разпиляването на българското национално богатство се дължи и на иманярството. Иманяри вандалски разграбват древни уникати с висока археологическа стойност, които после стават незаконно притежание на чужди частни колекционери. .За да бъде успешна борбата с престъпниците, освен усилията на полицията са необходими и строги закони. Едно слабо законодателство е в услуга единст вено на крадците. Държавата, трябва да постави под специална защита както църквите и археологическите обекти, така и музеите и художествените галерии. Поради липсата на средства и най-вече заинтересованост от страна на нашите управници много от тях са в окаяно състояние. Да не забравяме, че в българските музеи се намират световно известните тракийски съкровища, между които е и най-старото златно съкровище открито в Европа, което датира от 5-ти век преди Христа. От разрушаване са застрашени и произведенията на такива прочути художници като Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев и Мърквичка.
         Все пак да се надяваме, че ще бъдат взети необходимите мерки, с които да се пресече посегателството над националните ни светини, за да може българското културно-историческо и духовно наследство да стане достояние на бъдещите поколения. А дотогава на нас ни остава единствено да анатемосваме крадците и да се молим на светиите сами да се погрижат за българските църкви и манастири.

Константин Стоянов - Окела