откраднати истории | "Литературен клуб" | брой 29
ПРЕЗ ГРАНИЦАТА


Писмо на Галин Бончев - гр. Бургас

Преди две години бях дал на един мой колега и приятел тома с комедиите на Аристофан. След два месеца той ми го върна, а в него намерих едно писмо, адресирано до моя приятел. Тъй като той не пожела да си го вземе обратно, бях решил да го публикувам. Предлагам ви текста на писмото без промени.

Е. Н.

"Здравей бе хъшлак,
Жив ли си и ли пък умрял нитъ знам, ама викам да проверя. От умрял писмо май несъ получава, разбираш ми такибикаиба.
Сега си стоя тука в поделението на светло. Стоя си в холовата гарнитура, пия си студената биричка, гледам си филма по видео стената, а рум сървиса идва да ми носи печеното пиленце, в момента ми пълнят ваната да се изкъпя " и ало сервитьорката донеси ми мелбата".
И извед. някой си изкряска "ставайте от леглата" и от хубав сън се превърна в мизерна реалност "не съм се издухал толкова много мога и още".
Тука голяма мизерия, ко дати разправам. Даже и светлината на която сега пиша е оскъдна. Отслабнал съм с 9 кила "прави си сам изводите" Мор отвсякъде, тактики, мактики, стрелби мрелби и други мруги. Много поздрави на оня лудия рус цикес. Приказвах оня ден майка ти " като бях в отпуска" взех адреса ти. Геш сега няма да ми пишете. Ще заминавам за Пазарджик. От там ще ви пиша пак. Ще ви дам точния адрес. Ще отивам уж за пагони ама дали ще ми ги дадът не се знае.
Ши ставам Чауш или по точно казано млад сержант ръйшли къдрав.


Още ми се пише ма хептен се стъмни. Тъпия ток го няма не го пускат през границата

Айде чао.
Кишута."