ЦИКЪЛ - ПРИЗНАТО

ИГРА

Роди се птица -
                           бяла.
И влезе в моето сърце.
Сви се – цяла засияла
И взря се в моето лице.
Аз плачех -
                    беше ме видяла
Разпери своите криле.
Политна - достолепно замълчала.
Аз свих се. Паднах.
                    Бях вече без сърце.

 

 

СЪЩНОСТ

 
       Харесваха ме - но не ме запитаха
Дали се аз харесвам,
Дали достоен съм за тях?
          Покрит под бляскава наметка
Аз често сменях своето сърце.
          Сега съм гол - трагична гледка -
Който иска нека ме съзре.
          Харесвам се и не ми пука
Дали мен някой ме харесва.

 

ВИНА
- на необоснованите страхове

 

Морето стенеше злокобно,
Вълна захапа леден бряг.
Елмазна пяна вдигна се виновно -
За да прикрие гузния му бяг.

 

АЗ СЪМ
- с благодарност на Биляна

 
Аз съм усмивка съзряла вината
на не една тежка съдба.
Усмивка - родена в тъгата
огън - горящ в снега.

 
Аз съм елмазена морска пяна:
мимолетна, но горда вълна,
идвам, блъсвам се, бягам -
във неравна борба със брега.

 
Аз съм жерав, политнал в безкрая -
над сребристи, безлунни води -
все нагоре - във сладка омая,
губещ своите земни мечти.

 
Аз съм самотна планинска пътека -
във висока обрасла гора:
невървяна, ненужна, далечна-
орисана да сочи върха.

 
Аз съм старинна приказна кула -
обрасла с мъх и трева;
аз съм старост на тухла,
вплетена с млади листа.
 

Аз съм въглен жаравен -
под самодивски, боси крака:
ритат ме, блъскат ме лудо -
но така аз възкръсвам - горя.

 
Аз съм спомен човешки
за няколко хорски души.
Ще погина - а той след мене,
И никой за нас не ще да тъжи.
 
 
 

ЦИКЪЛ - КИПЕЖ

 

КЛАДА

 

Искам да горя на кладата
на собствените си желания -
и всяка искра, хвърчаща във въздуха
бъде присмех към моите палачи.
Нека в огъня да се родя за новия живот,
в който аз ще бъда себе си -
без преструвки, фалш и лицемерие.
Нека разрушим оковите
На този гнусен мрак -
Със пламъка на нашите стаени желания.

 

 

БЕЗДУШИЕ
- на неосъществените приятелства

 

Писна ми от тез’ усмивки лицемерни
скрили бездната от студенина,
писна ми от тез’ приятели верни -
подритнали мойта вина;
Мразя те притворно лукавство -
Фалшът навсякъде ме гори;
Нямам нужда от такова познанство -
уж съм млад - а едва дишам дори.
И потъвам в теб бездушие овчо,
и навсякъде празни дупки, наместо очи...
и аз умирам, ще гасна, ще губя -
но въгленът в мен докрай ще боли.

 

СЕГА
 

Не ща да се боря,
Не ща да отворя очи -
Не искам да ям и да пия -
Не искам да дишам дори.
Не искам да мисля -
Не мисли:просто лежи,
Не искам утре да си спомням,
Не искам вчера да мечтая -
Искам само музика - сега
                          и под, на който да лежа.