Наталия Нешева е авторка от едно малко селце във Видинско. Нейният разказ "Коледно прасе" беше отличен с поощрение на конкурса, посветен на 120 г. от рождението на Йордан Йовков и публикуван в брой 35/2000 г. на  в. "Литературен вестник".

Живееха си Пена и Пижо мирно и спокойно.
Един ден, както си седяха на припек на пейката, мина Геле и рече:
- Айде, Пижо, да одиме на лов!
Взел си Пижо пушката и тръгнали.
В гората, където отишли на лов, се намирала и фермата на околийския началник.
Ходили цял ден из гората, но нищо не убили. И когато започнало да се свечерява, те си тръгнали, но не щеш ли, на Геле нещо му се мернало и казал на Пижо:
- Пижо, тама има ли нещо? - рекъл Геле.
- Това са бели гъби - отговорил Пижо.
- Не бе, нещо мърда - казал Геле.
Вдигнали пушките и стреляли. Прескочили оградата, сложили зайците в торбите и си тръгнали весели.
Прибрал се Пижо вкъщи и още от вратата викнал:
- Пено, слагай тенждерата!
Пена, учудена като видяла какъв голям заек е убил Пижо, му рекла:
- Пижо, къде гръмна тоя заек, бе?
- В гората, край някаква къща беше ма, Пено.
- Пижо, ти си убил от зайците на околийския началник - рекла Пена.
- Не думай ма, Гено - казал Пижо.
Изяли заека и си легнали сити.
На другия ден в селото започнало да се говори за изчезналите зайци на околийския началник. Появили се свидетели, които видели, че Пижо и Геле отишли в гората.
Извикали ги пред съдията. Той ги попитал:
- Вие ли убихте зайците?
- Да - отговорили в един глас Пижо и Геле.
- Господин Съдия - започнали Пижо и Геле, - ние не знаехме, че зайците са на околийския началник, ние ги помислихме за горски, а не за питомни.
- Знаете ли, че затова може да лежите в затвора - рекъл съдията. И ги освободил.
Прибрал се Пижо вкъщи пребледнял. Пена, като видяла Пижо така пребледнял, се уплашила.
- Пижо, що гледаш така, сякаш са ти опадали гемиите.
- Пено, че лежим у затвора за един заек - рекъл Пижо.
Пена рекла:
- Дойде ми нещо на ума.
- Утре че заколям една кокошка и ти, Пижо, че я занесеш на судията.
Речено-сторено. Заклала Пена кокошката, сварила я и я сложила в торбата.
На сутринта Пижо тръгнал за града. Но по пътя се сетил, че днес е петък и не се блажи.
Отбил се при приятели-шопи в една механа край селото, отдали се на веселба и изяли кокошката.
Вечерта Пижо се прибрал вкъщи и Пена още от вратата го подхванала:
- Е, Пижо - рекла Пена, - Що стана? Деде ли му кокошката?
- Ами! Сетих се, че днес е петък и не се блажи - рекъл Пижо.
- Върна ли я?
- Маке! Изядохме я у меаната с Вути и Перо.
- Но нали не се блажи?
- Абе, то така е, ама ние сме прости, не сме като судията - рекъл Пижо.