С настъпването на нощта големият град Кьолн блесва в безброй светлини. Но в едно вилно предградие единствено синкавата светлина на старинните фенери се опитва да разкъса мрака. Там има кръгъл площад с черква, бакалница и поща, а малките калдъръмени улички те пренасят в прежни времена.
          На една такава гиздава уличка има табела. На нея с бели букви на син фон е изписано: "Белведерщрасе". Зад оградата на номер тридесет и пет се вижда красива къща, а до нея стои нещо като барака, чието прозорче свети. Там, заобиколен от книги, създава своите произведения  Хайнрих Бьол. Писател, известен с богатото си и жанрово разнообразно творчество, с дълбоко хуманните си и антинацистки идеи.
         Хайнрих Бьол е роден през 1917 г. в Кьолн - град, в който нацистите са особено силно мразени. Доказателство са изборите за Райхстаг от 1932 г., когато те получават само 20% от гласовете.
         В края на януари 1933 президентът на републиката фелдмаршал Гинденбург предава властта на Хитлер да състави ново правителство. В Кьолн започват репресии. Семейството на Бьол възприема идването на Хитлер като голямо нещастие. Последните години в гимназията, която писателят посещава, са помрачени от все по-засилващото се осъзнаване на факта, че Бьол и неговите съученици "учат не за да живеят, а за да умрат". След като завършва през 1937 г. средно образование, писателят още по-силно чувствува колко мрачни са перспективите, каква заплаха е надвиснала над неговото поколение. "Ние не можехме за нищо да се заловим както трябва - нито за по нататъшно образование, защото много добре знаехме, че войната ще избухне не по-късно от 1938 г., че нацистите няма начин да не я предизвикат" - пише Хайнрих Бьол. И наистина през 1939 г. той се записва в университета, но малко след това, няколко седмици преди началото на войната, получава призовка от вермахта.
         През 1947 г. писателят Ханс Вернер Рихтер основава литературното сдружение "Група 47". То си поставя за цел да се противопостави на художественото бягство от действителността. Негов член става и Хайнрих Бьол. Той не може да забрави войната и записва своите спомени, преживявания и наблюдения от шестте години, прекарани като "недоброволец" в хитлеристката армия. Сам казва, че перото му се подчинява единствено на лично преживяната съвременност.
          Първите публикации на Хайнрих Бьол са разкази. Младото поколение в немската литература избира кратката проза за основна жанрова форма. Чрез нея западногерманската литература усвоява отделните късчета от една хаотична, разкъсана на парчета, лишена от епичан цялост военна и следвоенна действителност. Писателят обяснява интереса си към кратката форма с това, че е най-малко шаблонизирана". Но в ранното му пристрастие се отразява нещо и от настроенията на времето. Това личи още в първия му отпечатан разказ "Вестта". В него Бьол пише: "Тогава разбрах, че войната никога няма да свърши, никога, докато някъде по света кърви рана, отворена от нея."
         Антивоенната тематика присъства в повечето от ранните му разкази. Един от най-интересните от тях е  "Пътниче, когато стигнеш до Спа...". Тази творба - като вопъла на ранения войник - е един смразяващ вик за напразно изгубения човешки живот. През очите на тежкоранения войник, когото носят на носилка, виждаме типичната обстановка в една немска гимназия, превърната във военна болница. Статуите на Цезар, Цицерон и Марк Аврелий, портретът на крал Фридрих, бюстовете на немските държавници - целият този реквизит на хитлеризма изглежда чужд и мъртъв. Героят търси следи за своята лична съпричасност към всичко това. Започва да се досеща, че се намира в гимназията, където е учил, и вижда написания от него самия надпис върху дъската: "Пътниче, когато стигнеш до Спа...". Постепенно пред читателя се разкрива ужаса на станалото: войникът е без крака и без ръце. Последната му молба за "мляко" е като че ли връщане в миналото, в детството, което вече го няма, както го няма и бъдещето за "този безрък къс от един кървав обед".
          Най-известното произведение на Хайнрих Бьол след "Билярд в девет и половина" е романът "Възгледите на един клоун". Творбата е тъжна, гневна и изпълнена с ирония история за младото поколение западногерманска интелигенция. Книгата разказва за страшната самота на клоуна Ханс Шнир, за страданията му, и в по-широк план за трагичната съдба на човека, който иска да бъде верен на себе си и затова става жертва на съществуващите условности. Сюжетът се състои от няколко телефонни разговора, посещението на бащата и отчаяния жест на Ханс да отиде на гарата, за да проси. То продължава не повече от три часа, но всъщност е само рамка, която обхваща по-значителни събития от миналото. Романът е изграден от множество "мигове" - жанрови картини, импресии, сатирични откъси. Сякаш за героя настоящето се разпада на парчета. Ханс не помни с добро своето семейство, ненавижда майка си - алчна жена, която държи гладни децата си, а тайно ходи да си похапва в килера. Тя без да трепне праща собствената си дъщеря на сигурна смърт в името на фюрера. Ханс с основание презира и баща си. Той отказва да помогне на собствения си син, когато е сам, болен и без средства. Според бащата професията на клоуна е вещо несериозно, за което не си струва да се влагат пари. С годините Ханс Шнир все повече се отчуждава и от брат си Лео. Скривайки се зад предписанията на католическата църква, Лео също не му помага. Мари тръгва с Ханс, въпреки предразсъдъците, но тя търси пътища, които биха й позволили и да запази любовта му, но и да изпълни дълга си на католичка. И това се оказва съдбоносно. Отношението на Мари към Ханс постеренно се променя. "Католическият въздух" започва да я притиска и тя го напуска.
          В романа "Възгледите на един клоун" историята е показана през призмата на съвременността. Бившите нацисти имат други характеристики, но същността им е същата. Ханс Шнир е заобиколен от членове от членове на "кръжока на прогресивните католици" - лицемара Кинкел и семейството му, мазния Цюпфнер, фарисея Зомервилд, "просветения" дърдорко Фредебойл. Ръцете на висшия чиновник Калик са изцапани с кръвта на загиналите юноши. Още като момче Ханс вижда престъпната посредственост на младия садист, а по-късно е свидетел как Калик става "специалист по демократичното възпитание на младежта". Образите на тези "духовни пастири" са изградени с голямо майсторство. Но те не са карикатури, а живи хора и това е най-страшното. Тези хора с маски на "демократи" и "миролюбци", тези лицемери, интриганти и егоисти ме могат да бъдат духовни водачи.
         Хайнрих Бьол няма друг герой, който толкова силно да осъзнава трагизма на своето поколение и да страда от това осъзнаване, както Ханс Шнир. Професията на главния герой има символично значение, тъй като се смята, че един клоун дори при най-жестоките тоталитарни режими притежава известна свобода. В немския език съществува дори дума за това - Narrenfreiheit - "свободата на шута".
          В края на романа клоунът, след като е скъсал със семейството си, с приятелите, с професията, с единствената жена, която обича, сяда на стълбите на гарата в Бон и се изповядва на читателите: "Аз сложих възглавницата на третото стъпало отдолу нагоре, седнах, свалих шапката си, пъхнах в нея цигарата си - не по средата, малко към края, уж че са ми я подхвърлили отвисоко - и започнах песничката: "А папа Йоан се тревожи". Никой не му обръщаше внимание, но това не беше нужно: след час, два или три вече щяха да започнат да ме забелязват."

1995 г.