Като дете много ми харесваше да се правя на болна, понеже обичах каша. Когато пораснах престанах да ям това ядене, вече се чувствах здрава и силна, но не отдавна заболях от нервност.
        Не боледувах от нерви, хареса ми, защото тази болест е оригинална. Например като се разсърдя, чупя чинии. Казват ми:
        - Какво значи това?
        - Изпускам си нервите.
        Цялото ми семейство започна да ми обяснява, че това е на нервна почва.
        Работя в една частна фирма.
        Неотдавна един мой колега ми подхвърли една мръсна обида и аз като обидена без малко да се пръсна от яд, но по време на почивката ми обясниха, че това е проява на нервност от страна на колегата.
        Една моя позната ми дължеше голяма сума пари, и когато отидох да си ги поискам, тя грабна разписката и я скъса. Като я попитах защо го направи, тя ми отговори:
        - Това е от нервност.
        И така започнах да ставам все по-нервна и по-нервна.
        Реших да се лекувам.
        Отидох при доктор. Той ме прие както си е редът.
        - Какво чувствате всъщност? Кога сте нервна? - пита ме докторът.
        - Чувствам се нервна обикновено към края на месеца, когато трябва да получа заплата на 25-то число, но като дойде счетоводителят и каже, че няма пари, ми идва да го хвана за гушата и да го удуша.
        Също така се чувствам и когато собственикът дойде за наема, започнах да го мразя и ненавиждам.
        Нервна съм, докторе!
        Докторът ми прегледа очите, след това ме накара да си изплезя езика, прегледа ми сърцето. Помисли малко и ми рече:
        - Трябва да се подложите на диета и пълен покой, да не мислите за нищо.
        Но аз възразих:
        - Но как така! Аз работя и работата ми е свързана с мислене!
        Напуснах доктора и си отидох вкъщи.
        Отпуснах се и започнах да мисля:
        - Как ще живея, ако не мога да мисля?
        Реших да си търся друга работа и то държавна.
        Ходех от едно държавно предприятие в друго.
        Снабдявах се с тестета бланки за попълване и марки, за да пиша молби и заявления.
        Главната ми цел беше да си намеря държавна служба, на която можеш да си живееш мирно и да не мислиш за нищо.
        Влизам при директора на първото държавно предприятие и той ме прие, както си е редът, седейки на стола зад бюрото си и ме попита:
        - Какво желаете?
        - Искам служба във вашето предприятие.
        - Но как така избрахте точно това предприятие?
        - Господин Директоре, каквато и да е специалността ми е все тая. На мен ми трябва служба за това да не мисля за нищо, а това го има във вашето предприятие.
        - Много се лъжете, Госпожице - започна да ми обяснява директорът, че каквото и да работя тук все има нещо за мислене. Отидох на друго място и там ме убедиха, че и там трябва поне малко да се мисли. И така зредих трето, четвърто предприятие. Обърнах се отново към лекар,  оплаках му се. Казах му че исках да си намеря работа, в която да не мисля, но навсякъде ми казваха, че поне малко трябва да се мисли.
         - Какво да правя, докторе?
         - Директорите са били искрени към вас. Има такива служби, на които човек може да бъде на работа и без да мисли.
         - Кажете ми, докторе?
         - Това се министерските места.
         Седиш си мирно и спокойно и за нищо не мислиш.
         - Вярно е! - казах си аз.
         Това наистина е добра служба, да си седя, да обикалям света, за да се освободя от нервността.

октомври 2000 г.