Райна Йорданова

        - Самотна съм! - каза тя и се заоткрива в дърветата.
        Твърди от богохулството на бурите. Странно сивкави на вят. Градски. Просто различни. Караха я да заспива. Унасяше се. Бягаше самотно. Изпъва се подобно струна върху пейката и… Тази културна самота! Или по-скоро социална. Вид отчуждение. Просто. Ненуждаещо се от анализи.
        Дънките се впиха в кръста й. Принудиха я да стане, а се унасяше. Защото дърветата… Градски. Като че ли нарочно сложени. Декори. Но дървета, истински и живи. Дишащи. Като стих, заблуден в съзнанието й до безсмислие. Поетично и лично. Без рима.
        Пак го вижда. Онзи мъж. Онзи, дето нищо не значи. Но го вижда, значи значи. Иначе не би го забелязала. Минава. Прави се на откъснат. Неизживян спомен от момичешки копнежи. Недостижим, защото е спомен и все пак не е бил.
        Вижда го. Натрапва й се. Засяга самотата й с присъствието си. Почти я обижда.
        Тази нейна самота! Извисява я някакси. Вглъбява я. Красив начин за откъсване. Болезнен, но сладък. Някакъв вид душевен мазохизъм.
        Онзи мъж… Прави се на откъснат. В дънки, като нейните, старателно впити в бедрата му. Дънки! Изличават всякакъв намек за разделение на половете. Това й харесва! Не еманципацията. Не криворазбраната женственост. Еднаквостта. Еднаквата безпомощност да се покажеш на света, прикривайки се.
        Стана! Защото дънките се впиваха в кръста й. Защото дърветата я унасяха. Защото беше избрала да е самотна, а видя нещо в мъжа, дето нищо не значеше.
        Мъжът отмина. Подмина я, а знаеше, че тя знае. Че не е откъснат и е там заради нея. Самотата. Харесва им. Еднаквата безпомощност да се покажеш без да се показваш. Сближава ги. Подсъзнателно отмъщение срещу отчуждението. Съзнателност за нещо, което определяме като хормони, или безпричинно привличане, или някаква си там любов от пръв поглед. Но самотата… Само тя има значение. Защото им харесва.
        Странно! А обикновено от нея се бяга през глава.
        Всички са самотни. Всеки - самотен по своему.
        Не побягнаха! Всеки е самотен по своему…