---

Един май, една мечта,
изградена до съвършенство илюзия,
един опит за вяра и вечност,
и куп кристални сълзи разпилени.
Оглеждаш се в тях, напомняш ми болката.
Защо? Та аз никога не съм я забравяла!

---

Тълпа... Ти вече си минало.
Но аз продължавам да търся -
очите ти, погледът, теб.
Всичко е толкова друго, различно,
а споменът - същия.
Трябваш ми!

---

Виж очите ми!
Не ти ли говорят?
Толкова много, толкова истини.
Прочети сърцето ми!
В него са скрити пак истини,
истини.
Преструвам се на силна и недменна,
играя роли всеки ден.
А всъщност е толкова просто:
Мечтая те! Бъди със мен!
 
 

АЗ...

 Обичам да ме обичат,
да повтарят колко много ме обичат.
Обичам да ме докосват нежно, да играят с косата ми,
да заравят пръсти в нея
и да си представят... разни неща
обичам да играя с думите -
 с моите, с техните. Фалш!
Мога да бъда играч,
добър играч!
Така си го представям...
така го мога...
но не така го искам.
Но! Къде ли е изборът?
 
 

   АНТИПОДИ

Самота!
Самотата е жалка и скучна.
Самотникът - беден, ограбен.
Без спомени, с мътна душа,
с разбити стремежи, но с честни очи.
Дълбоки и молещи
и вярващи... в нищото.
Копнеж!
Копнежът е истина, стон.
Отчаяно търсене.
Вик за красиво и вечно.
Вопъл за вяра и за пощада...
от себе си.
 

      СЪМНЕНИЕ

И пак посрещам утрото с копнеж,
усмихвам му се замечтано.
Опитвам се да следвам онзи чист стремеж
към щастието истинско, голямо.
А то изплъзва се зад сивите ъгли
на улици и сгради тъй познати.
И пак се питам както и преди:
защо ли иска да сме непознати?
Защо изчезва всеки миг когато
у мен прокрадва се надеждата за близост?
А може пак мечтата да отпращам
самата аз със своята свенливост?