плетка

Бабата плаче
И разплита онази вечна плетка
И разплитайки пее.

Тя иска скъпи гости
Да дочака
Хляба да разчупи
Пак за обед
Думите й
Пак да казват много
Жестовете пак да са красиви
Под вити вежди
Пак да се усмихва
Тя иска пак
Да е девица
И пак привечер
Китка да откъсне
И пак привечер
Китка да даде
Тя иска пак
Да тича боса
В реката пак да се окъпе
Пак сладкото
С пръсти да обърка.
Тя иска пак да се роди

Отново

къс кадър

в този град
в който няма птици
в този час
в който няма хора
този дъжд
като сребърни сълзи
се стича
и пада в очите
на онова момче
на онова момче
със стария акордеон
и белия гълъб на рамото
като шепа
сребристи монети.

български мотив

Тя ме гледа
от своето място зад щанда
на онова пазарче
в онзи
отдавна забравен град
премръзнала от януарски вятър
грипава
със спомени засъхнали по устните
същите онези устни
с които се усмихва през пролетта
сега през зимата тя
свива лятото на цигара
задържа една сълза
в крайчето на окото си
и тегли килограм портокали.