Разказът "Черната вдовица" е отличен с  наградата "Рашко Сугарев" за 1999 г. заедно с "Дневникъ" на Васил Бранимиров и "Отсрочка" на Женя Д. Димова. Разказът "Черната вдовица" е публикуван за първи път в "ЛВ", брой 33, 1999 г. Деян Димов беше награден с трета награда и на конкурса, посветен на 120 г. от рождението на Йордан Йовков.

 

           И онази вечер се бяхме събрали в стария опел на паркинга пред блока на Владо Сопола. По-точно в купето кибичихме само аз, Изрода и Къдравия. След време се появи и Владо. Скучаехме и чакахме да дойдат останалите от компанията. Всъщност, не ми дремеше чак толкова за който и да е - беше ми писнало от всички. Надявах се само по-скоро да се появи Дрогата и да донесе сас. И Изрода май си мислеше за същото. Мълчеше и нервно тропаше с крак.
          - Искаш да пропаднем две педи по-надолу ли, кво? - подразних го аз.
          В този момент на стъклото се почука. Къдравия долепи плешивата си кратуна до дупчицата, пробита точно между краката на голата курва с големите бомби. Всички прозорци бяха облепени с вестници от вътрешната страна.
          - Що чукаш като Дядо Мраз бе! - изръмжа Изрода и отвори с шут вратата. Сетих се, че това трябва да е нашия човек:
          - Айде влизай и затваряй, че станахме на бели мечки! Дрогата се намъкна и старателно занамества върлинестото си тяло в дядовата ръкавичка. Държеше се така изнервящо спокойно, защото знаеше, че сме зависими от него. Мамка му.
          - Носиш ли? - мина на въпроса Владо.
          - Кофти, копелета, кофти! - затюхка се артистично Дрогата. - Хайка. Сега се връщам от районното. Цяла нощ се возих на трамвая. Ебати кошмара!
          - Ква е сега тая изродщина?! - удари с юмрук по таблото Изрода. Радиото спря.
          - Абе нищо особено. Само дето някои хора изгоряха с по двайсет хилки в зелено...
          През цялото време си знаех, че се майтапи. Тъпото му копеле! Грозна мотика! Извади цигарата и я лапна с небрежен жест. Ухили се. Неговият звезден миг тази вечер. Какво да го правиш - идиот.
          - Аааайдеее палиии, че да потеглямеееее! - са мазен глас пропя Къдравия.
          Ще потегляме, дрън-дрън. Таратайката от години е на трупчета.
          Тревата се надушва отдалече, както има една приказка.
          Вратата на старата каруца се отвори. Заедно със снежната виелица в мелето се набутаха Галя Гнома и Любчо Умрелия, а малко след това цъфна и Дани. Тъпа крава. Само тя ми липсваше!
          - Айде, Йорданке, влакът потегля! - изквича Изрода и от вълнение се изсекна на пода. Падаше си по нея, копелето нещастно.
          - Ей сега, сега! Чакайте и последните пътници, господин конуктор!
          Въобще не правеше сметка, че колата вече се пука по шевовете. На всичкото отгоре се беше домъкнала с някакъв очилат и клепоух тип. Христо се казвал, Ицо му викали. Много важно. Извади бутилка вино, от ония скъпите, и започна да ни черпи. Снобар. Коледа било, не знам си какво. Върл фен на кулинарните празници. Много ги мразя такива. Сто на сто като малък тоя Знайко е ловял пеперуди и ги забучвал с карфици. И още пази тази колекция!
          Дрънкало. Сякаш слушаш някакъв проповедник.
          Трябвало да се веселим, защото тоя ден бил свят. Да празнуваме и така нататък. Ами весели се бе, нещастник! Пусни си чалга, напий се и се натъпчи със свинско. Наеби жена си и гръмни няколко пъти с пищова. Трябвало да се обичаме. Обичай си се! Направи си една една чекия като висша форма на любов към самия себе си. Сексът е нещо твърде интимно, за да бъде правено с друг, нали знаеш. Който не обича себе си и другите не го обичат, или нещо такова.
          Редно било да мръднем по някое време до кварталното параклисче и да запалим по една свещ. Абе ти от средните векове ли идваш? А познаваш ли Ромео и Жулиета? Стой тук, в нашето паство. Такава литургия можем да ти спретнем само с една-две ганджи, че...
          - Амааааа тиии студеееентче лиии си, маааами? - опули се Къдравия. - И квооооо?
          - Ще ида да си купя цигари - каза припряно даскалчето и изхвърча навън.
          Възпитан тип.
          - Айде пали бе, изрод такъв! - настърви се Изрода.
          Дрогата облиза джойнта, за да гори по-бавно и го запали. Цигарата минаваше от ръка в ръка. Тъкмо стигна до мен, и оня ушко се намъкна в лимузината. Е, убийте ме, но бях сигурен, че няма да се върне!
          - Ей, пич, я си дръпни - подаде му тревата Владо.
          - Ще ти хареса - каза Галя Гнома.
          Очилаткото взе фаса и дръпна. Я виж ти!
          - Сега поеми дълбоко и задръж, изрод!
          - Оставете момчето, то не е пушило досега - измяука Дани.
          Изведнъж радиото проработи. Любчо Умрелия се обърна с блеснал поглед към мен. От ъгълчето на устата му право във врата на Галя се стичаше дълга, тънка и жилава лига. Доинта пак беше друсан.
           - Кънтри, копеле!... Кънтри!
           Кънтри, глупости. Реклама на кока-кола. Най ме е яд, когато такива новаци като Любчо започнат да се превъзнасят. Да чуват какви ли не гласове и музики още след второто дръпване или да си мислят, че са паднали в кладенец. Да лягат на трамвайните релси, да се раздрънкват събеседник по желание или да целуват първата попаднала им пичка.
           Като клепоухия цайс например.
           Личеше му, че пуши за пръв път. Погледът му стана благ и любвеобилен, затова и веднага награби Черната, когато тя отвори вратата и тихо се намъкна в скута му. Страшно парче е тая! Започна да я мляска! Ебати копелето! Досега не е пипал момиче, отличникът му с отличник, пък то и коя ли ще му пусне? Но така е - тревата парви чудеса... поне в началото. Имаше вид на малко кученце, което суче от цицата на майка си. Все пак евалата му на момчето. Избавяше ни от Черната Вдовица и от неутолимия й нагон. Викахме й така, защото за нейните 16 години се бе чукала с половин София, (последен засега май бях аз) всички до един загиваха извастно време  след това. Ето Маркия например - оня ден го размазаха сто торби цимент на строежа. Или Камен - лятото някакво ченге го гръмна насред улицата, уж по невнимание. Да не говорим за Дебелия, който миналата  Коледа си махнал главата, легнал да спи и се задушил в собствената си повръщня.
          Дяволска работа.
          Извъртяхме още един грас. Чуствах главата си като бутилка медицински кислород под налягане. Умрелия продължаваше да се кефи на кънтрито, макар че от радиото звучеше песничка на онези дървеняци БТР, нещо против дрогата. Лесно е да направиш такова парче, когато ти плащат добре добре и нямаш нищо общо с лайната. Да кажеш на гладния, че е вредно да се преяжда, когато ти самият си сит. Сопола и Изрода спореха за вредата от американското нападение над Ирак върху нашите земеделски култури, Дани мълчеше свита на пода, Галя Гнома се опитваше да пусне "Продиджи", сякаш не знаеше, че касетофонът е развален, а Черната и ушкото не спираха да се лигавят. Май пихме и от виното.
         Не знам колко продължи това.
         По едно време всички станахме и си тръгнахме, подгонени от остър глад. Цайс и Вдовицата останаха. Като че ли се бяхме наговорили да ги оставим сами. Владо Сопола заключи вратите на опела. Ония се бяха разхвърляли вече и не забелязваха нищо. И аз от два часа се дървех, понеже все още си падах по Черната, но нямаше как да й посегна колкото и да съм зле, защото...
          Изненада, мой човек. Приеми от наше име този чудесен коледен подарък. Никога не знаеш от кой храст може да изскочи заек, нали? В този момент си готов да й дадеш всичко, дори самия себе си, и не изкаш в замяна нищо друго, освен да я изчукаш. Да й вкараш топлия си нагревател, за да не й е студено. Сигурно си чувал за богомолките и за техните сексуални навици, а? Даже може да имаш екземпляр от тези насекоми в сбирката си. Тоя път обаче е различно - ти си новото попълнение в колекцията на Черната.
          Нека се чукат. Всички бяхме минали оттам, а сега е ред на новия. Едно тъпо копеле по-малко. Няма значение. Да не е дошъл краят на света? Пък и да е настъпил, какво от това? Няма какво да се губи. - Забавлявай се, изрод! - изграчи Изрода и потегли с Дани под ръка.
          Аз свих към нашия блок. Весела Коледа, Цайс!