Има много български автори, които пешат стойностни творби. За съжаление много малко от тях достигат до своята аудитория. Често се случва литературни произведения да стоят с години в някое издателство, защото авторите им са българи и не се казват Недялко Йорданов, Дамян Дамянов или Христо Калчев. На мнозина предлат да пишат под някакъв псевдоним, за който задължително условие е да бъде английски. Някои се съгласяват и книгите им не само че се издават безпроблемно, но и жънат успех. Показателн е случаят с Майкъл Майндкрайм - псевдоним на български автор, пишещ книги-игри.
Стихосбирката на Йордан Ефтимов „Африка“ е написана през 1994 г., но излезе чак сега (ИК „Жанет-45“ - Пловдив) в едно книжно тяло с друга негова стихосбирка - „Числа“, която е от 1998 г. В книгата има още няколко малки творби, които са разположени находчиво от оформителите на книгата - „Разкази с риби“ е сложена в средата на книгата и е с по-малък формат, „Фотоувеличение“ е от 1993 г. и логично е поместена в частта, в която е и „Африка“. Книгата има две „лица“ - от едната страна е корицата на „Африка“, която представлява снимка на пъстра картина от графити около един уличен телефон (от старите). Тази корица привлича вниманието още с влизането в книжарницата. Другата корица - тя е обърната наопаки спрямо първата - е отново снимка на стена, но доста безцветна стена. Все пак трябва да признаем, че фотографът Иван Бакалов си е свършил добре работата. Цялото оформление на книгата е на много високо ниво. По този повод Йордан Ефтимов с гордост споделя, че оформлението е дело на оформителя на повечето книги на Йордан Радичков. За съжаление твърде много хубави стихосбирки бяха похабени с невероятно лошо оформление. (Такъв е случаят например с книгата на Ралица Ковачева „Някой друг“.)
Все пак книгата не се продава добре. Според Йордан Ефтимов причината се корени във ерудирания език, на който е написана. Но по-добре е книгата да е на високо ниво и да няма големи печалби, отколкото да е нещо долнопробно, да се продава бързо, а след година-две да отива в кашоните за вторични суровини. „Африка“, „Числа“ и „Разкази с риби“ не са литературни произведения, които заслужават да събират праха в складовете на книжарниците.
Въпреки че се казва „Африка“ в книгата не става дума за лъвове, крокодили, туземци или нещо от сорта. Защо тогава носи това заглавие? В Африка са се родили много творци от древността - споделя Йордан Ефтимов - например Апулей, Аврелий Августин и др.
„Африка“ започва както много други книги - със съдържание. В него - разбира се - могат да се прочетат заглавията на стихотворенията (или малки поеми, не знам) - „Пенелопа, или За верността“, „съдържимото на устата“, "безкрайното умножаване на любимата“, „на упоената от свян любима“ (изписвам ги с малка буква, защото така са и в книгата) и др. Оттук не могат да се направят някакви сериозни изводи, но все пак не е като „Срамът, че те обичах“, „Докосни ме, любима“ и др. под. - досещате се - заглавия на стихотворения от Велко Вълканов.
Отварям на следващата страница на „Африка“ и се натъквам на мото - голям цитат от „Историята“ на Херодот. Това не е нещо необичайно - всичко започва от историята. Само че в цитата става дума за някаква си перушина, която всъщност била сняг, а поради снега „земите на този континент на север са необитаеми“. Явно предупреждение, че тази книга не е за всеки. На следващата страница - пак мото. Този път щастливецът е Джон Ъпдайк. Добър избор на автор за създаване на интертекстуална връзка, но защо такъв отблъскващ цитат? Авторът очевидно въобще не желае някой да чете по-нататък. „Букви“ е наименованието на първото стихотворение, но в него не става думи за букви, нито за Кирил и Методий. Но въпреки това стихотворението е хубаво. Всяка част от тялото на любимата се свързва със съвършено различни неща - бивни на слон, конници, цветни лехи и др. Това е много успокояващо, защото читателят знае, че неговата любима (ако има такава) винаги е до него. Така той продължава спокойно да чете. В третата творба, която се казва „сънуване с отворени очи“, двама влюбени изживяват по най-добрия начин любовта си. Само не е ясно защо е трябвало да чакат лятото след като става дума за градинска любов. Може би защото лятото е по-дълго. Пристъпвам направо към „съдържимото на устата“ - това стихотворение ме заинтригува още когато четох съдържанието. Та в устата в този случай има:

„Кожа, лимфа, жлъчка,
купище от кокали, мръвки, кръв, жили, влакна, нерви,
съдове, жлези, тъкани, хрущяли, смрад.“

По-нататък има една страница, която също е изпитание за читателя. На нея е изписана стотици пъти думата „нощ“ в стройни редици, но при по-внимателно вглеждане се откриват и някои други неща... Всъщност в тази книга има много такива моменти. Истинско предизвикателство за читателя.

---

Ако скоро сте чели някоя книга, която ви е харесала, можете да напишете кратка рецензия и да изпратите на „Литературен клуб“ на адрес: literaturen.club@gmail.com
Почти сигурно е, че тя ще бъде публикувана на страниците на вестника. (Ако имате снимка като тези за паспорт, пратете и нея.)