АРХИВ

начало | библиотека | web-каталог | рецензии | архив | каталог | контакт

"Африка/Числа" Йордан Ефтимов

(опит за рецензия от Емилиян Николов)

Има много български автори, които пешат стойностни творби. За съжаление много малко от тях достигат до своята аудитория. Често се случва литературни произведения да стоят с години в някое издателство, защото авторите им са българи и не се казват Недялко Йорданов, Дамян Дамянов или Христо Калчев. На мнозина предлат да пишат под някакъв псевдоним, за който задължително условие е да бъде английски. Някои се съгласяват и книгите им не само че се издават безпроблемно, но и жънат успех. Показателн е случаят с Майкъл Майндкрайм - псевдоним на български автор, пишешщ книги-игри.
Стихосбирката на Йордан Ефтимов "Африка" е написана през 1994 г., но излезе чак сега (ИК "Жанет-45" Пловдив") в едно книжно тяло с друга негова стихосбирка - "Числа", която е от 1998 г. В книгата има още няколко малки творби, които са разположени находчиво от оформителите на книгата - "Разкази с риби" е сложена в средата на книгата и е с по-малък формат, "Фотоувеличение" е от 1993 г. и логично е поместена в частта, в която е и "Африка". Книгата има две "лица" - от едната страна е корицата на "Африка", която представлява снимка на пъстра картина от графити около един уличен телефон (от старите). Тази корица привлича вниманието още с влизането в книжарницата. Другата корица - тя е обърната наопаки спрямо първата - е отново снимка на стена, но доста безцветна стена. Все пак трябва да признаем, че фотографът Иван Бакалов си е свършил добре работата. Цялото оформление на книгата е на много високо ниво. По този повод Йордан Ефтимов с гордост споделя, че оформлението е дело на оформителя на повечето книги на Йордан Радичков. За съжаление твърде много хубави стихосбирки бяха похабени с невероятно лошо оформление. (Такъв е случаят например с книгата на Ралица Ковачева "Някой друг".)
Все пак книгата не се продава добре. Според Йордан Ефтимов причината се корени във ерудирания език, на който е написана. Но по-добре е книгата да е на високо ниво и да няма големи печалби, отколкото да е нещо долнопробно, да се продава бързо, а след година-две да отива в кашоните за вторични суровини. "Африка", "Числа" и "Разкази с риби" не са литературни произведения, които заслужават да събират праха в складовете на книжарниците.
Въпреки че се казва "Африка" в книгата не става дума за лъвове, крокодили, туземци или нещо от сорта. Защо тогава носи това заглавие? В Африка са се родили много творци от древността - споделя Йордан Ефтимов - например Апулей, Аврелий Августин и др.
"Африка" започва както много други книги - със съдържание. В него - разбира се - могат да се прочетат заглавията на стихотворенията (или малки поеми, не знам) - "Пенелопа, или За верността", "съдържимото на устата", "безкрайното умножаване на любимата", "на упоената от свян любима" (изписвам ги с малка буква, защото така са и в книгата) и др. Оттук не могат да се направят някакви сериозни изводи, но все пак не е като "Срамът, че те обичах", "Докосни ме, любима" и др. под. - досещате се - заглавия на стихотворения от Велко Вълканов.
Отварям на следващата страница на "Африка" и се натъквам на мото - голям цитат от "Историята" на Херодот. Това не е нещо необичайно - всичко започва от историята. Само че в цитата става дума за някаква си перушина, която всъщност била сняг, а поради снега "земите на този континент на север са необитаеми". Явно предупреждение, че тази книга не е за всеки. На следващата страница - пак мото. Този път щастливецът е Джон Ъпдайк. Добър избор на автор за създаване на интертекстуална връзка, но защо такъв отблъскващ цитат? Авторът очевидно въобще не желае някой да чете по-нататък. "Букви" е наименованието на първото стихотворение, но в него не става думи за букви, нито за Кирил и Методий. Но въпреки това стихотворението е хубаво. Всяка част от тялото на любимата се свързва със съвършено различни неща - бивни на слон, конници, цветни лехи и др. Това е много успокояващо, защото читателят знае, че неговата любима (ако има такава) винаги е до него. Така той продължава спокойно да чете. В третата творба, която се казва "сънуване с отворени очи", двама влюбени изживяват по най-добрия начин любовта си. Само не е ясно защо е трябвало да чакат лятото след като става дума за градинска любов. Може би защото лятото е по-дълго. Пристъпвам направо към "съдържимото на устата" - това стихотворение ме заинтригува още когато четох съдържанието. Та в устата в този случай има:

По-нататък има една страница, която също е изпитание за читателя. На нея е изписана стотици пъти думата "нощ" в стройни редици, но при по-внимателно вглеждане се откриват и някои други неща... Всъщност в тази книга има много такива моменти. Истинско предизвикателство за читателя.




Ако скоро сте чели някоя книга, която ви е харесала, можете да напишете кратка рецензия и да изпратите на вестник "Литературен клуб" на адрес: literclub@yahoo.com
Почти сигурно е, че тя ще бъде публикувана на страниците на вестника. (Ако имате снимка като тези за паспорт, пратете и нея.)
 


г1998,1999 г. литературен клуб. Всички права запазени.