Есето "Разказът" е откъс от обширна рецензия, която Едгар Алън По (1809 -1849) пише по повод книгата "Дваж разказани разкази" на Натаниел Хоторн. Определението за разказа като литературен жанр, дадено от По, е първо в литературната наука. Статията излиза в сп. "Грейъмз магазин", май, 1842 г. С този материал "Литературен клуб" започва публикуването на серия от теоретични разработки върху жанра на разказа и по-точно на късия разказ. Така се надяваме да подпомогнем участниците в литературния конкурс, посветен на Йордан Йовков.

         От обширните владения на чистата проза разказът предоставя най-благоприятно поле за проява на високонадарения. Ако трябваше да кажа как може да се използва тази дарба, за да се разкрият най-добре нейните възможности, бих отговорил без колебание "за написване на римувана поема с такава дължина, че да може да бъде прочетена за не повече от един час".
         Призоват ли ме обаче да посоча онзи жанр, който след такава поема, каквато споменах, най-добре би отговорил на изискванията и би послужил на целите на устремения талант, назовал бих веднага разказа в проза. Тук, разбира се, изключваме историята, философията и други неща от този род. Казвам, разбира се, на пук на белобрадите. Тези сериозни теми винаги ще бъдат изяснявани най-добре от онова, което проницателният свят, презиращ скучните трактати, е приел да нарича талант.
         Обичайният роман предизвиква възражения със своята дължина, по причини подобни на тези, поради които буди възражения дължината на една поема. Тъй като романът не може да се прочете на едно сядане, той не може да използва и огромното предимство на целостността. Другите занимания, когато се прекрати четенето, изменят, подкопават и унищожават желаните впечатления. Дори само едно прекъсване е достатъчно, за да се разруши истинското единство. Разказът обаче позволява на автора да осъществи безпрепятствено целия си замисъл. За времето на прочита писателят разполага с душата на читателя.
          Един изкусен художник е сътворил разказ. Той не е нагаждал своите мисли към своите случки, а след като вече си е представил едно общо въздействие, тогава измисля такива случки и ги описва по такъв начин, че най-добре да му служат, за да постигне предварително намисленото въздействие. Ако още първото му изречение не е насочено към изтъкване на този ефект, тогава още първата му стъпка е погрешна. В цялото произведение не трябва да има нито една дума, чиято насоченост, пряка или косвена, да не е към един предварителен замисъл. И с такива средства, с такова старание и вещина на края се оформя картина, оставяща в съзнанието на този, който я съзерцава, със сродно умение, чувство на най-пълно удовлетворение. Идеята на разказа, неговата основна мисъл се представя неопорочена, защото не е нарушена от нищо - изискване безусловно необходимо, и все пак напълно непостижимо в романа.
          Казахме, че разказът има едно предимство дори пред поемата. Всъщност докато нейният ритъм е от първостепенно значение за разкриването на най-възвишената идея на поета - идеята за Красотата, неестествеността на този ритъм е неотделима от него пречка за разкриване на всички отсенки на мисълта или изказа, които водят своето начало от Истината. А истината често и в много голяма степен е целта на разказа. Някои от най-хубавите разкази са разкази на логическите умозаключения. Така че, ако не е в толкова възвишена част от планината на Духа, областта на този род произведения е плато с много по-големи размери от владенията на чистата поезия. Техните плодове никога не са толкова разкошни, но се несравнимо по-многобройни и по-ценени от повечето хора. Накратко, авторът на един разказ в проза може да даде на своята тема огромно разнообразие на форми и извивки на мисълта и фразата, например на логическите, саркастичните или хумористичните умозаключения, което е не само противно на естеството на поемата, но и абсолютно запретено от един от нейните най-своеобразни и най-незиблеми белези: загатваме, разбира се, за ритъма. Тук може да се добави в скоба, че писателят, който се стреми към чистата красота в разказа в проза, се труди в много неблагоприятно положение. Защото красотата може да бъде представена по-добре в стихотворна форма. Не е така със страха, страстта, ужаса или много други неща. И тук ще се види колко пълни с предубеждения са обичайните отрицателни критики за тези разкази на ефекта, каквито имаше в по-ранните броеве на списание "Блекууд". Въздействието се постигаше в една законна област на действие и предизвикваше законен, макар понякога и прекомерен интерес. Те привлякоха всеки талантлив човек, макар че се намериха много талантливи хора, които ги осъдиха без убедителни причини. Истинският критик изисква предварителният замисъл да бъде осъществен в най-голяма степен, с най-подходящи средства.