ПЪТ

          Излишно е да търсиш пътища,
          където ветровете са обрулили земята.
          Там има само бездни,
          трапове, засипани със камъни.
          И може би, ако потърсиш в тях
          ще имаш щастието да откриеш вятъра,
          но той ще е престанал да се лута.
          Той вече ще е само повей -
          дъх на стар любовник във врата ти.
          Тогава няма вече да претърсваш времето
          с ненужни исакния за постоянство,
          а само дупките по пътя си ще повиш,
          за да намериш вятъра,
          изгубил младостта си в тях.
 
 

             МЪЛЧАНИЕ

         Мълчи сърцето ми,
         изгубило последните си стъпки в локвите.
         Нима дъждът е съдник?
         Разтопил мечтите ми,
          денят със непосилните си мигове
          отдавна си е тръгнал.
          Само нощните потайни кътчета
          са склонни да ме вземат под крилото си.
          Във този хаос сплитат пръсти моето сърце и мрака.
          Сякаш от дъжда потече лава
          И в мълчанието на бездушните порои
          като спяща котка
          се е скрило моето мълчание.
          Само аз и този изблик на емоции останахме.
 
 
 

                  КЪСМЕТ

         Днес изгубих късмета си в слънцето.
         Примижала към него затворих очи
         и когато погледнах земята,
         видях, че съм счупила целия свят.
         Лош късмет!
         Пак ще трябва да търся парченца от болки.
         Пак ще трябва да ровя в контейнери смет.
         Само малко да бях си затворила в джоба
         целия свят щях сега да създама.
         Лош късмет!
         Целият свят е в краката ми.