След шума, който се вдигна около решението на БНТ да излъчи "Печалбата" един месец преди официалната й премиера на голям екран, без да се съобразява с копродуцентите, интересът към новия български филм се покачи. Самият аз признавам, че отдавна не бях сядал пред малкия екран с такова очакване както в понеделник на 3-ти септември.  (Може би от времето, когато БНТ излъчи друг широко рекламиран български филм като "Сомбреро блус").
          Филмът "Печалбата" започва и аз мигновено съм принуден да си коригирам хоризонта на очакавнията. Трима приятели с черни якета и тежкарско поведение седят зад един бар в "При чичо Васо" и говорят като 60-годишни старци помежду си и с бармана чичо Васо (Никола Рударов). Тримата са Къри (Александър Косев), Дългия (Малин Кръстев) и Тони (Васил Василев-Зуека). На телевизионния зрител му трябва известно време, за да свикне с мисълта, че Александър Косев не играе в сериала "Клиника на третия етаж", а във филм, номиниран като екшън. В кингата си "Повратна точка"  чешкият режисьор Милан Форман разказва как избира непознати актьори за ролите в повечето си филми, за да може да не се нарушават внушенията на филма. Разбира се с "Печалбата" не е толкова силно наситен със смисли филм като "Писмо до Америка" примерно, а по-скоро филм за развлечение. Началото обаче прилича повече на рекламен клип на "Еврофутбол", отколкото на начало на екшън. Все пак ако зрителят е устискал първите десетина минути и не е натиснал копчето на дистанционното, може да си промени началните впечатления. Къри удря големия джакпот от "Еврофутбол" и започва нещо като "Един ден на...", проследяват сеследващите няколко дни на Къри по минути и часове. В някои моменти филмовото време и реалното съвпадат. Започва нещо средно между екшън и кошмар в стил Стивън Кинг. Чичо Васо първи вдига вътрешното напрежение у героя като го предупреждава, че от сега нататък е в голяма опасност, тъй като всеки щял да се опита да му отнеме талона, срещу който се получава печалбата и имало хора, които можело да му прережат гърлото за толкова много пари. Малко след това тревожността на Къри нараства, когато той се сблъсква с клошар при Руски паметник и старият клошар му изсъсква: "Талона! Талона пази! Най-важното е да запазиш талона!". Къри успява да се осъзнае и тръгва да търси телефон, за да се обади на гаджето си Еми (Койна Русева), но тъй като нито един от уличните телефони не работят (!?), влиза да се обади в съмнителния бар "Клуб Корнер". Оттук нататък всичко е като по Куентин Тарантино - барман, който гледа кунг-фу филми по телевизията с надути децибели, две банди - китайци и араби - които взаимно се избиват под носа на Къри и т.н. Приятелите на Къри решават да го защитят и наемат негов личен телохранител, който по външен вид и боравене с оръжията много напомня героите на Робърт Родригес от филмите "Ел Мариачи" и "Десперадо". Той като че ли са оказва единственият герой, освен приятелите на Къри, който не се променя в хода на действието. Всички останали герои от добри стават зли, най-елементарно казано. Зрителят е подведен да се довери на всичко и в един момент може да се зачуди как ще се оправи тази каша, за да има хепиенд, когато едната сюжетна линия внезапно се прекъсва, но остава другата, която остава все така истинска. В своеобразния епилог Къри наистина спечелва джакпота, което е едно хитроумно намигване към зрителя, демек всяка измислица, колкото и фантасмагорична да е, може да се сбъдне в истинския живот.
          Накрая бих искал да изкажа похвалата си към създателите на филма, тъй като това е първият български филм, който е последовател на Куентин Тарантино и на Робърт Родригес и на филми като "Криминале", "Истински романс", "Ел Мариачи", "Десперадо"... Диалозите може да не се толкова сполучливи, а сюжетът да не е гениален, но... първата стъпка вече е направена.