|
На една конференция преди около месец Инна Пелева изказа
мнението, че един текст става литература, когато за него започнат да се
създават метатекстове. И тъй аз реших да скалъпя може би първата рецензия
за новото приложение на в. "Сега" (брой първи на приложението излезе на 20.12.2000 г.). Разбира се
още в началото трябва да отбележа, че напълно подкрепям идеята за създаването
на такива приложения към ежедневните вестници и не споделям песимизма на
Бойко Ламбовски от уводната статия ("ако искаш, чети, ако искаш, пусни
притурката в коша, или я трупай за вторични ... предвидили сме и такова")
относно техния успех. Според мене този песимизъм е породен от скорошното
запознаване на Ламбовски с Лора Шумкова от "Литературен форум" на една
премиера, но както и да е.
Още от лъскавата корица на изданието става ясно, че авторите (Б. Ламбовски,
Деян Енев, Димитри Иванов, Емил Тонев) се придържат към изтърканото деление
на литературата на "поезия" и "проза". (Тези, които са чели Цветан Тодоров, знаят какво имам предвид.) На корицата
има снимка на Радой Ралин със заглавие: "Лице с необщ израз: Радой Ралин".
Лице с необщ израз като че ли се оказва и нещо като общ знаменател на броя.
От двете публикувани стихотворения на Георги Борисов е изведен на преден
план цитата: "...нито имах лице,/ нито сълзи ми бяха останали...". Статията
на Йордан Ефтимов "Книжни тигри" също откроява лица с необщ израз (Станислав
Стратиев, Петър Волгин, Калчев...), въпреки че ги съсипва от критика. А
иначе на Радой Ралин се отделят три странички - статия от Бойко Ламбовски,
която започва с фрагменти от разговори със сатирика, минава се през текста
на едно ретроспективно стихотворение на Радой Ралин и се стига до биографията
му. Хубавото на статията е, че е насочена и към младите и че се опитва
да ги приобщи към личността на Радой Ралин. С тази цел е поставена и негова
снимка с Христо Стоичков. Но предполагам най-голям интерес би предизвикал
разказа на Емил Тонев (автора на романа "Граница") - тук няма да го коментирам,
тъй като не съм чел втория му роман "Омбре", но ако издаде трети роман,
обещавам да се постарая.
Накрая
ще се спра на рубриката с анотации на нови книги, която носи едно име малко
в стил тв преването "Бразди": "Книжен обзор". В нея има няколко анотации,
написани и от нашумелия повече като автор на къси разкази Деян Енев. Но
твърде странно ми се вижда мнението му за дебютната книга на Димитър Матакиев
"Гневът на ангела". Явно рецензентът много се е впечатлил от стрийптиза
на автора в едно нощно предаване, но неговият хоризонт на очакване е бил
неподходящ за четенето на тази книга.
|
