|
От 12 до 16 декември 2000 г. в зала 3 на НДК се проведе за 17-ти
път т. нар. „панаир на книгата“. Единствената разлика с миналогодишния „панаир“
беше, че този път евентуалните желаещи да посетят мероприятието, трябваше
да се изкачват чак до 7-мия етаж на НДК и да преодолеят изкушението да
похарчат парите си на големия коледен базар, разположен на по-добните етажи.
Така видимо по-малкото посетители в сравнение с миналата година не могат
да учудват никого. А и тези, които не са посетили панаира нищо не са изпуснали.
В София вече има книжарници ("Писмена", "Пингвините" и др.), които предлагат
повече книги отколкото могат да се намерят на този базар, наречен панаир
на книгата. Продажбата на книги с отстъпки беше рядкост; продажба на книги,
изчерпани в книжарниците, на практика нямаше. Направи впечатление, че може
би 1/3 от книгите на „панаира“ бяха на английски език, а сред щандовете
за книги заемаха място и щандове за играчки "Лего"! Симптоматично е и присъствието
на само 2-3 компютъра на изложението.
Трябва да
признаем, че българските издателства все още не са готови, за да направят
един истински панаир на книгата какъвто е например този във Франкфурт.
Няколко премиери на книги не са достатъчни, за да запълнят програмата на
един панаир на книгата. Организирани публични дискусии, търсене и предлагане
на авторски права, изложения на ценни издания или на издания от края на
миналия век, CD ROM-продукти с електронни книги или шрифтове - такива неща
като че ли скоро няма да се случат на родния панаир на книгата. Дори и
преди десетина години на панаирите, на които участваха малкото съществуващи
тогава издателства, се излагаха голям брой книги на дадено издателство,
за да се получи по-добра представа за книгите, които издава. На този
панаир на книгата не само че нямаше такова нещо (а то и не може да има,
защото плащането на наем за по-голям щанд е нещо непосилно за българско
издателство), но и някои нови книги като "Моето столетие" на Гюнтер Грас
се изчерпаха още през първия ден и след това можеха да се открият по-лесно
в книжарниците, отколокото на панаира. Българските издателства нямат средства
дори за издаването на подробни каталози, а за собствени уеб сайтове и CD
продукти и дума не може да става.
|