|
Докато в повечето пиеси на Станислав Стратиев истинската сила и въздействие
се крият в поставянето на героите в необичайна ситуация2, във филма "Кратко
слънце" (1978) ситуацията получава необичайно развитие. Трима работници
копаят кладенец в двора на частна вила. Един от тях е младеж, който има
приятелка, с която иска да замине на море. Тук постепенно е въведено оразличаването
между работниците и собственика на вилата, който брои плодовете на всяко
овощно дръвче. Но в същото време и образа на момъка се гради в различна
посока от тази на другите работници. Техният светоглед се изгражда само
простите житейски факти - колко време ще работят, кога ще ядат и кога ще
свършат прокопаването на кладенеца. В същото време мислите на младежа витаят
в мечти за своята приятелка, с която са принудени да се срещат вечер сред
прашни тавани и по стълбища, защото няма къде другаде да отидат. А през
деня докато работи той гледа как човек като него на същата възраст, живеещ
в съседство, води всеки път различно момиче в своята вила с "Поршето" си
и се пита защо той трябва да работи така усилно с месеци, за да изкопае
този кладенец, когато други ще получат вода без никакво усилие. Пита се
защо те трябва да работят, когато други получават всичко наготово. Така
се заражда и шегата, която замислят двамата с багериста - зариването на
колата на богатия съсед, за да му се даде възможност той сам да махне пръстта.
Но когато се почувстват застрашени от последствията и от възможността да
пострадат надниците им, багеристът и другите двама работници сами отриват
автомобила.
Така тяхната реакция при откриването на костите в кладенеца е съвсем предвидима
- те, както и собственикът на имота, са категорични, че костите, а също
и малкото останали вещи на човека трябва да се заринат в земята и всичко
да се забрави, а те да си вземат надниците и да нямат излишни проблеми.
Те избират алтернативата притежание. Момъкът предпочита да заеме
противоположната позиция - той настоява да се съобщи, да се открият близките
на загиналия, той държи да се търси истината. Той се държи като човек,
който нито притежава нещо, нито копнее да притежава нещо, но постига
единение със света. Избира алтернативата битие. Разликата между
героите носители на притежагелния и на битийния модус достига своята кулминация
във филма в сцената с побоя над момчето и след това в нощните кадри със
собственика на вилата, който открадва костите и вещите на загиналия, но
загубва носната си кърпа и последната частица от собствиния си Аз. Докато
при другите герои все пак има известна вътрешна дилема в началото, собственикът
на имота живее непрекъснато с нагласата да имаш. Алчността е основа
на притежателния модус. В споровете той на два пъти изтъква, че е собственик
на имота от три години, а тялото както се съди по думите на съседите за
вида на копчетата, най-вероятно е от 1923 или 1925 г. Но какво значение
има това, когато той е собственик на имота от три години, а когато
е станало нещастието не е бил собственик. В такъв случай какъв смисъл
има да се рови и да се засягат интересите му. Аргументите на младежа, че
"не може някой да убие човек, да го зарови и да си мисли, че всичко е свършило"
са напълно неразбираеми за опонентите му. Неговите вопли, че този човек
е съществувал, борил се е за нещо и не може просто ей така да бъде заличен,
остават напълно неразбрани. "Не те разбираме", казват другите майстори.
Те мотивират своята позиция с трайни неща, те са разпределили предварително
парите, които ще получат за изкопаването на кладенеца и не искат да ги
изгубят. Младежът остава независим от тяхното мнение, избира свободата
и слиза в кладенеца с твърдото намерение да потърси други кости или ако
не открие, да съобщи на полицията и да се разкопае и на други места. Той
е активен, което е една от предпоставките на битийния модус. Друга предпоставка
е солидарността - момъкът е солидарен с близките на загиналия, смята че
те най-малкото трябва да получат правото да го погребат. Смъртта на героя
е поредното потвърждение на модуса притежание - от нея се изплашва
най-много собственикът на имота, при когото нагласата да имаш е
най-силно изразена и затова най-много се страхува от смъртта. Смъртта на
героя е естествен край на този филм по сценарий на Станислав Стратиев -
с тази смърт работниците в стремежа си да вземат надниците, загубват своя
приятел и разбират, че са сбъркали като са избрали алтернативата притежание.
Затова се обръщат с гневни реплики към собственика на вилата, а един дори
изтръгва една мивка (символично се освобождава от модуса притежание)
и я захвърля по него. Но е твърде късно.
---
1 "Да имаш или да бъдеш"
- книга на германския мислител Ерих Фром (по-известен с кнагата си "Бягство
от свободата"). Според Фром нагласата "да имаш" ориентира човека към материалните
притежания и властта и е обвързана с алчност, завист и агресивност, докато
нагласата "да бъдеш" е насочена към удоволствието от споделеното преживяване
и творческата активност и се мотивира от любовта. ^
2 Димчева, Р. "Истината на сатирика: пиесата
на Станислав Стратиев "Сако от велур",
"Литературен форум", брой 6, 2000
г., 03.09 - 09.09. ^
|