Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

 

СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ „ВАВИЛОНСКА ХРОНИКА“

ИК „Жанет-45“, Пл., 2000 г.

 

Емилиян Николов

         На 20-ти септември тази година Станислав Стратиев внезапно почина във Виена, но въпреки това неговите пиеси "Римска баня", "Сако от велур", "Животът, макар и кратък", "Земята се върти", "Балкански синдром", "Зимните навици на зайците" ще продължават да се играят, неговите филми "Оркестър без име", "Равновесие", "Кратко слънце" ще продължават да се гледат, а неговите сборници с хумористични разкази  като "Българският модел", "Упражнения по другост", "Стоян" ще продължават да се четат и преиздават. Поредното доказателство е издаването на последните разкази на писателя и драматурга в сборника "Вавилонска хроника" от "Жанет-45" - Пловдив, който беше представен на заглавната страница на новия брой на "Литературен вестник", а официалната му премиера беше вчера в Сатиричния театър в София.
          "Вавилонска хроника" е събрала в себе си хумористични разкази на Станислав Стратиев, публикувани в периодичния печат през 1999 и 2000 г., но преработени впоследствие от автора. "Вавилонска хроника" може да се счита за пряка реплика на сборника "Стоян". Докато в "Стоян" постоянният персонаж се казва Стоян - символично име, натоварено със значения на вкоренен здраво в земята човек, дори консервативен - във "Вавилонска хроника" основният герой се казва Паскал -  име на европейски философ. Тази заявеност чрез името следва да ни покаже, че трябва да се търсят и нови послания в разказите от тази книга. Послания, с които авторът е искал да ни каже, че ние сме много близо до Европа. И наистина в разказите често присъстват европейските институции. Но дали ние сме далече от Европа или тя е далече от нас. В "Стоян и мечта" Стоян бива изпращан навсякъде, където има да се мете. Във "Вавилонски хроники" героят Паскал отново е повече субект ("Ако го налеят в кана, кана е. Ако го налеят в леген - леген е."). Той е уредник на единствения в света музей на мотиките, който се намира в селцето ("Подробности от пейзажа"). Той е много интересен, но до него се достига много трудно и затова хората предпочитат да гледат съкровищата на маите. Изобщо не е ясно как може да се достигне до селецето след като мостът е разрушен. Но хората сами са си виновни. Метлата от "Стоян и мечта" е заменена с мотиката, но това явно не е достатъчно. Изобщо "нещо неизмазано има в този наш живот, нещо недостроено, недобоядисано, недоциклено. И все не го завършваме докато сме живи. Така си живеем - със стълби, дето никога нямат перила." ("Американска целувка"). Всичко у нас идва със закъснение ("Влакът закъснява"), но в същото време Паскал смята че колелото на историята се върти бавно ("Прекалено бавно за Паскал"). Самият Паскал обича да мисли и мисли дали с мислене не се постига повече отколкото с работа.
          Разказът "Европейски формат" е като продължение на "Българският модел". Ние вече сме дали на света българският модел (каквото и да значи това), сега трябва да ни дадат европейски формат. Защото Паскал е неправилен отвсякъде (особено от гледна точка на Европата). Но все пак осъзнава, че може всичко да е неправилно и все пак да има начин да съществува в Хартата на Европа. Разказът "Дарба" е сатира на вечното желание на другите да намесват българите във всякакви убийства, мними конспирации и др. Подобни са посланията на "Добри новини", но в по-ироничен план. А в "Балкански папарак" по комичен начин се представя желанието на българина да бъде модерен - Паскал продава козата си, за да си купи фотоапарат "Киев". В разказите започват да се появяват нови постоянни персонажи (явно един Паскал не стига) - Миро и Йеремия. Образът на предящата баба също присъства в няколко от разказите като символ на бавното и постепенно изплитане на битието на българина и на текста на разказите. А Паскал обича да разсъждава, не вярва на очевидното, моли се, той е свикнал със своите всекидневни практики. Не се притеснява дори да бъде клониран докато кротко си стои в кръчмата и си пие мастиката. Иска дори да си купи гумена жена. Цитира Декарт: "Мисля, следователно съществувам." и се чуди дали въобще съществува и ако съществува откъде тогава се е взел. Да не би от космоса? Във всеки случай мисленето е необходимо. Иначе може да се поканят четири хиляди компютърни специалисти за село от триста къщи.
          Последният разказ "Вавилонци" мотивира и заглавието на сборника. Паскал е убеден, че нашият произход е от Вавилон. Защото нали вавилонците искат да достигнат високата цел, която са си поставили, но говорят на различни езици. И накрая Вавилонската кула рухва. А и животът трябва да се поема на малки глътки, "както пчелата поема прашеца, за да го превърне в мед" ("Животът на малки глътки").  Нужно е всеки да преосмисли личното си битие, за да не си каже накрая: "Всъщност беше ли това живот? ... Не беше. Беше си живо треперене." ("Камило моя").

 

17.11.2000 г.

 

 

 

 

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!