|
"... Без да убуеш гумените ботуши и нахлупиш миньорската каска, също не
можеш да напишеш хубав къс разказ. Романите са парадния вход на един писател.
Късите разкази са скъпоценностите, заключени в сейфа му." - казва
Деян Енев в интервю за в. "Литературен вестник" по повод новата си книга
"Ези-тура. Къси разкази". Деян Енев - автор и на "Четиво за нощен влак",
"Конско евангелие", "Ловец на хора", "Клането на петела" - започва
"Ези-тура" с кратък пролог, в който ни напомня, че забързани по всекидневните
си грижи, пропускаме да забележим някои неща, които си заслужават да бъдат
забелязани. Подобни са внушенията и на разказа "Кондорът лети". В него
героят си спомня за един обикновен жест на свой съученик отпреди 20 години,
в който сега вижда друг смисъл, така и останал неразгадан.
В "Ези-тура" Деян Енев ни разкрива своите "скъпоценности", представени
чрез 38 отделни истории, разказани майсторски, на великолепен език и без
излишно натрупване на думи. Само в една-две странички авторът разкрива
съдбата на един човек, неговата щастлива ("Сиракът", Слънчогледите") или
пък несподелена любов ("Мисисипи", "Североюг", "Лудата", "Певицата"), или
пък неговата несъвместимост с обществото, в което живее ("Веселякът", "Принцът",
"Кавалеристът").
В кратките разкази на Деян Енев се открива кинематографичността, присъща
на Йовковите разкази. В "Ези-тура" има ясно маркирана цветова гама - кафявото,
сивото, черното и червеното са важна част от портретната характеристика
на героите, а също и на заобикалящата ги среда. Тези цветове придават още
по-голяма дълбочина на носталгичните настроения, изпълващи повечето истории.
В "Казабланка" техническият прогрес не попречва да се запази романтиката,
свързана с филма "Казабланка".
Но в някои разкази се случва и обратният вариант. В "Циганско лято" момче
и момиче се прегръщат голи на плажа. С това до такава степен предизвикват
яда на другите летовници, че те започват да ги гълчат и дори замерват с
камъни. На следващия ден небето е сиво, плажът празен, само "всеядните"
гларуси кълвят нещо в далечината...
Книгата завършва с епилог, в който Деян Енев изразява своята болка от загубената
връзка на младите с литературата. Лора е продавачка на цигари на ул. "Раковски",
точно пред къщата-музей на Яворов. Тя обаче няма никаква представа кой
е Яворов...
|