|
Алек Попов е
роден в София през 1966 г. Завършил е НГДЕК и Българска
филология в Софийския университет. Носител е на наградата “Павел Вежинов”
за къс криминален разказ, “Гравитон” за фантастика, “Рашко Сугарев” за
кратък разказ. Дълго време води рубриката за нови книги на вестник "Демокрация",
наречена "Библиотеката на Алек Попов". Автор е на следните книги: “Другата
смърт” 1992, “Мръсни сънища” 1994, “Игра на магии” 1995, “Зелевият цикъл”
1997, “Пътят към Сиракуза” 1999, романа "Мисия Лондон" 2001. Написал е
и радиопиесите "Мазето" 1994, "Буба лази", 1995 г. и "Месарят от червената
долина", 1996 г. Негови текстове се публикуват постоянно в периодичния
печат, в списание "Егоист" още от първия му брой, във виртуалната библиотека
"Литературна мрежа" (LiterNet) и в електронното
списание "Велкия". Най-новият му разказ
е "Идването на Дерида" и излезе в последния брой на в. "Капитал".
Излизането на
романа "Мисия Лондон" предизвика сериозен интерес както сред редовите читатели,
така и сред литературните критици. Георги Цанков го определи като "най-смешната
книга в новата българска литература". Мирела Иванова отбелязва в "Капител"
(брой 19, май 2001), че "авторът сърфира умело по гребена на посткомунистическата
митология. Той иронизира наследения тоталитарен манталитет, облечен в риториката
на новата европейска доктрина". Подобно е мнението на Бойко Ламбовски,
който отбелязва и наличието на емигрантската тема в романа, а изобразеното
българско посолство в Лондон нарича "съмнителен оазис на безвремието".
Любен Дилов-син, Стефан Продев и Христо Кьосев сравняват героите на Алек
Попов от "Мисия Лондон" с героите на Алеко Константинов. Любен Дилов-син
отбелязва във в. "Сега", че романът е "гротескно и виртуозно присмехулство
над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа
идентичност" (в. "Сега", 19.10.2001 г.).
Но в едно интервю
за в. "Сега" Алек Попов казва, че "това не е книга за българите … Героят
на нашето време отдавна не е Бай Ганьо. В "Мисия Лондон" Бай Ганьо присъства
чрез симпатичния образ на кмета на град Провадия …"
Основната цел
на романа е да се осмее самовлюбеността, суетността и алчността на членовете
на българската мисия в Лондон. И тя е постигната дотолкова, че читателят
се забавлява от първата до последната страница. И изпитва удоволствие от
четенето, което все пак е доста съществено. България за членовете на посолството
е мястото, където ще бъдат "заточени" ако някъде сгафят; мястото, където
не биха се върнали за нищо на света и са готови на всякакви унижения само
и само за да останат още малко в чужбина. Те не нямат намерие да работят
за своята страна, а да работят, за да не се завърнат в нея. На този фон
новият посланик Варадин Димитров изглежда повече от комично. С неугасващ
ентусиазъм той се опитва да изгради европейски имидж на България в Лондон,
но всичко, което прави има обратен ефект. Англичаните сякаш през цялото
време се досещат къде са отишли откраднатите диви патици от езерото в Ричмънд
парк, а майор Улав така и не може да разбере защоq след като е предоставил
на България цял ТИР подлоги като хуманитарна помощ, никой не иска да му
съдейства да достигнат предназначението си. Обещаващата PR-агенция се оказва
агенция за еротични представления. Така кралица Елизабет присъства на концерт
в българското посолство, докато по BBC предават нейното посещение в Мозамбик.
За капак "фалшивата" Елизабет захвърля своите обувки и нахлузва български
цървули. Двойничката парадоксално се оказва по-истинска от действителната
кралица. Хората вярват, че това е истинската кралица, а нейна двойничка
е на посещение в Мозамбик. Само че тогава излиза, че не истинският Бил
Клинтън е идвал в България, а негов двойник…
Но животът в
посолството не се върти само около предстоящето посещение на "кралицата".
Всеки от неговите членове е малко непукист, малко тарикат и си има своя
далаверка, свои планове за бъдещето и направени сметки. Всички те създават
колорита на това особено българско пространство в чужбина, в което всеки
дебне другия и гледа да не остане по-назад от него. Нелепите ситуации,
идиотските грешки, глупавите бъркотии динамизират действието в романа и
текстът придобива почти авантюрен характер. "Не разбираше как е възможно
на такава малка площ като посолството да се концентрира толкова идиотизъм!"
- си мисли посланикът. Той трябва да преодолее не малко перипетии, за да
открие в последния момент изчезналата реч на българския премиер. Опитва
се дори да спаси красивата чистачка на посолството, когато разбира, че
тя е станала момиче на повикване и то зад маската на лейди Даяна… Въпреки,
че има "Финални надписи" романът остава незавършен и нищо чудно скоро да
излезе книга, озаглавена "Мисия Нигерия" например.
|