|
Двайсетгодишният Димитър Кенаров
е завършил Американския колеж в София, а в момента е студент по американска
литература в Middlebury College (Върмонт, САЩ). За него на няколко пъти
излизаха статии в пресата - главно по повод спечелени on-line конкурси
за поезия. От време на време излизаха негови стихотворения и разкази в
литературните издания. Но "Пътуване към кухнята" е първата му самостоятелна
книга. Тя е концепирана малко като готварска книга, но запълнена вместо
с рецепти - със стихове.
Още от първите думи, които са от предговора на книгата ("Съветът на баба
ми..."), се набива на очи близостта с творбите на Георги Господинов, примерно
с "Черешата на един народ" ("На дядо ми Георги Господинов се посвещава...").
Дядото на Георги Господинов по всяка вероятност няма нищо общо с бабата
на Димитър Кенаров (в смисъл, че не са се познавали). Носталгията и парчетата
спомени в стиховете на Кенаров също както и в "Черешата на един народ"
обхващат много широки философски и географски полета - при младия поет
обаче се включва и Интернет пространството. В първата част, която е озаглавена
"www.рецепти за двама.bg", стихотворенията са рамкирани като имейли
- в графата "Subject" е изписано заглавието на стихотворението, а си има
и "Date". По този начин читателят има усещането, че навлиза в интимния
свят на автора. Втората част "Национални ястия" не случайно е поставена
в средата на книгата. В нея се подреждат националните спомени, преосмислят
се националните стойности. Характерно е стихотворението "Спомен за летене",
в което по типично постмодернистичен маниер се вграждат цитати от "Да се
завърнеш в бащината къща" на Дебелянов. "Пътуване към кухнята" завършва
с малки стихотворения в стил хайку, обединени в частта "Аламинути".
Те са като малки облачета от комина на отдалечаващия се влак. Пътуването
продължава.
|