Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

Вчера, 07.02.2001 г., известнитя поет, критик и преподавател Йордан Ефтимов и не толкова известният Тома Марков направиха ефектна премиера на новите си стихосбирки (съответно "Опера нигра" и "Героин.rec" под формата на малка музикална пиеса. Зрителите видяха двама забавляващи се на собствената си премиера поети, много снимки с фотоапарати (но от страна на поетите), един бог Зевс, който бе пределно принизен, скачане, фокуси, барабани, ритъм. По едно време дори извикаха Ани Илков от публиката и го накараха да свири на барабани, но той смутолеви само поздравление към поетите за хубавата публика.           Разбира се основната част беше четене на стиховете. Първо Тома Марков прочете стихотворението "Проглас към Евангалието", което е начално в стихосбирката на Йордан Ефтимов "Опера нигра". След това ролите се размениха. Йордан Ефтимов представи своята стихосбирка като каза, че тази книга всъщност се състои от 10 букви (на корицата е изобразен един китайски йероглиф), защото десет е свещено число, а и 10 на квадрат прави 1000! Също така каза, че посвещева книгата си на своята съпруга. След това започна да чете свои стихове от "Единадесет индиански приказки", защото както обясни, "на концерти се изпълняват и кавъри, публиката го иска"! Във фоайето се продаваше пък друга негова стара стихосбирка - тройната "Африка. Риби. Числа.". Единствено "Метаметафизика" не беше припомнена на многобройните фенове, дошли на премиерата (залата на театрална работилница "Сфумато" беше препълнена). На всичко отгоре Йордан Ефтимов прочете и един свой стар разказ, който всъщност не е съвсем разказ, за строенето на къщата на Вежди Рашидов, която вече е построена.          На гърба на предната корица на "Опера нигра" е записано, че някои от стихотворенията са публикувани за първи път в "Литературен вестник", сп. "Страница", "Сезон", "Кант" и др. Че е така свидетелствам и аз. Повечето стихотворения обаче се публикуват за първи път в тази книжка. Те са разделени - както стана дума - на 10 части. Те се разлачават значително от предишните книги на Йордан Ефтимов "Единадесет индиански приказки", "Африка. Риби. Числа", "Метаметафизики". Първото стихотворение "Проглас към Евангелието" поставя въпроса за съществуването на един друг живот и дали да живеем само този, който ни е даден или да се стремим към другия. Дали да се откажем от този живот, така както сме се отказали от предишния, и да търсим друг. Затова посланието му е насочено и към читателите, които все още нямат граници на живота си, защото сега навлизат в него:   "Ученикът идва преди учителя Пишете по телата но своите първи мъже, жени и деца Чегъртате без страх по корите на кактусите в Ботаническата Издрасквате върху контрафорсите на икарусите Вие създавате своята нова азбука Защото нямате граници на живота си Вие сте първите обитатели на тази градина" (с.11)             Следващите части "Натюрморти, ок. 1998 (2006)" и "Загубен в Падуа" са стихотворения по действителни случаи (комбинирани по различен начин). "На един поет" се е получило малко като палимпсест, т.е. след основния текст на стихотворението са публикувани пасажи, отпаднали от официалния вариант. "Проверка на студения фронт с пръст" съдържа закодирани стихотворения с прототипове повече или по-малко известни хора от обществения живот. Например има едно, "посветено" на изключения студент Матакиев и неговите изяви в предаването "НМ":   "Хумакиев се възползва с пълна сила - пя Smoke On the Water по телевизията, като се съблече до дъно. Получи се като при плуването - невинаги успяваш да дирижираш с ръце и да дишаш."            Шестата част "Портрет на една дама II" съдържа в заглавието си амбициата за  своеобразно продължение на творбата Джеймс Джойс. Следват "Триптих", "Книга", "Знаци и знакове" и "Посрещане". Накрая има "Съдържание". Премиерата на стихосбирките на Тома Марков и Йордан Ефтимов завърши с нещо тривиално, за да може публиката да се съгласи да си тръгне - четене на съдържанието на книгите. Успях да подслушам и един разговор между Йордан Ефтимов и Лора Шумкова, в който Йордан Ефтимов обеща и за вбъдеще да правят такива премиери на книгите си. Това, разбира се, е похвално.           В заключение ще цитирам думите на Бойко Пенчев за книгата: "Новата книга на Йордан Ефтимов осъществява един поврат от веселата шареност на георграфията към сивия растер на топографията. "Опера нигра" приблизително би трябвало да означава онази първоначална фаза от алхимическото превръщане на металите в злато, която предхожда всичко останало. Тази книга на Йордан Ефтимов говори за живота, който никога няма да се превърне в злато. Животът ни. Освен ако не потърсим тези първоначала, за които намеква йероглифът на корицата." ("Литературен вестник", бр.4, 2001, с.3).   08.02.2001 г.   Прочети и рецензия на Розалия Ликова за Йордан Ефтимов